За пореден път хора със сандали (понякога без) и калащници в Близкия Изток унижават една от най-могъщите империи в света. Правим, струваме, обаче арабин със сандали (или без), калашник и някой очукан пикъп Тойота или Нисан се оказва на върха на хранителната верига.
Това ме кара да се замисля как се развива войната в момента. Украйна също показа, че се вдига летвата за мотивация на войници и мотивираните за саможертва става все по-важни. Някакси е парадоксално - с дронове, изкуствен интелект и нови технологии имаш все повече възможност да удряш от далечина, но все по-важно става ботуша на земята.
Винаги ще е нужна пехота да изчисти, завземе и задържи стратегически значимото място. Когато обаче всеки може да нанася ужасяващи щети върху тази пехота, мотивацията става все по-трудна. Демек - гледали сте видеа как дронове "ловят" войници във войната в Украйна. Когато почти всеки противник може това да го прави, късмет да мотивирате някой да се подложи на този риск - а все още се налага.
Така ислямът например става още по-силен. Той лесно убеждава мъжете да се бият и жертват без пари. Плюс при критична маса се самовъзпроизвежда. Национализмът също, макар да е по-крехък и да се разпада без активно налагане. Авторитарните диктатури също могат - Русия засега си попълва нуждите на фронта.
Обаче държавите, които разчитат на ресурс и пари...сложно. Саудитска Арабия има буквално безкрайни финанси (е, без Ормузкия проток не баш, ама почти) и се затруднява с хусите. САЩ хвърля каквото има върху Иран и просто не става.
Та сигурността, отбраната на една държава на практика се връща вече към идеологията или примерно вярата на нацията. Същото впрочем започва да важи и за цялостната сила на едно общество. Вижда се как Китай с една идеологическа насока продължава да дърпа напред.
Най-голямата сила на 21 век излиза, че е идеологията. Кой би предположил
