ПРОПАГАНДАТА НАПРАВИ ТАКА, ЧЕ ДНЕС МИЛИОНИ ПО-ЛЕСНО БИХА ПОВЯРВАЛИ В КРАЯ НА СВЕТА, НО НЕ И В КРАЯ НА НЕОЛИБЕРАЛНИЯ КАПИТАЛИЗЪМ…

ПРОПАГАНДАТА НАПРАВИ ТАКА, ЧЕ ДНЕС МИЛИОНИ ПО-ЛЕСНО БИХА ПОВЯРВАЛИ В КРАЯ НА СВЕТА, НО НЕ И В КРАЯ НА НЕОЛИБЕРАЛНИЯ КАПИТАЛИЗЪМ…

Те не са виновни. Виновно е дългогодишното зловещо промиване на мозъци. Именно то ги накара да вярват сляпо в абсолютната безалтернативност на неолибералния капитализъм, тоест - в края на историята.

Много е изгодно на неолибералните пропагандисти масата да вярва в този техен главен наратив. Франсис Фукуяма - авторът, писал първи за това, че неолибералния глобален капитализъм е венец на човешкото развитие и от него няма накъде повече да прогресира човечеството, отдавна се отрече от твърденията си.

Обаче, пропагандата си продължава със страшна сила. Съчетана с нарочния спад в образованието и налагането на клипово мислене, тя наистина постигна зашеметяващи резултати, особено в общества като българското.

Затова днес виждаме голяма част, особено от младите българи в големите градове, които не могат да възприемат нищо извън неолибералната рамка. Всичко друго за тях е гаден комунизъм, някакъв вид тероризъм или, в последните няколко години - путинизъм…

Те сляпо вярват, че всеки може да стане милионер, защото така им втълпява пропагандата, при все и действителността ежедневно да им показва, че това внушение е фейк.

Те отъждествяват неолиберализма със западната цивилизация, с Европа, която за тях е по-по-най и никой и никак не може да ги убеди в обратното, при все, че самата западна цивилизация върви бързо надолу и това се вижда от много умни хора в самата тази западна цивилизация.

Няма как да им обясниш, че Западът не винаги е бил това, което е днес, че невинаги парите са били единствена ценност и уважението към хората се е базирало само на това кой колко пари има..

Няма как да им обясниш, че Европа до края на 80-те години на ХХ век живееше в социализъм, макар и не толкова радикален като болшевизма. Те днес не правят разлика. Дори бащите и дядовците им вече са забравили или пропагандата е изтрила от съзнанията им, че в 1990 у нас викахме “45 години стигат.." не защото искахме днешния неолиберален строй, представляващ нов феодализъм и диктатура на най-богатите над народите, а защото искахме и у нас онзи европейски социализъм - държавата на всеобщото благоденствие, с огромната и средна класа, с достоен живот за 70-80 % от хората, с малки разлики в доходите…

Няма как да им обясниш, че тогава имаше истинска свобода и демокрация и че сега това са пълни фалшификати, използвани от олигархията, за да ги държи в подчинение.

Няма как да им обясниш, че не толкова отдавна уважението към хората беше заради ума, способностите или добротата им, а не заради парите им. Тогава уважавани бяха учени, писатели, художници, артисти, а не като днес - само богаташи.

Няма как да обясниш, че тогава и на изток и на запад имаше огромни социални права за всички - напълно безплатно здравеопазване, образование, помощи за бедни и социално слаби, общински и държавни жилища и т.н.

И на запад също имаше значителна държавна собственост върху средствата за производство. Държавата контролираше всичко и не допускаше нито голяма бедност, нито прекомерно богатство.

Няма как да им обясниш всичко това, нито да им втълпиш, че тогава, а не сега беше истинския връх на развитие на запада.

Днес неолибералният медиен терор не позволява тези неща да се помнят, нито да се говорят, точно както е сложил голям черен печат върху истините за постиженията на България през социализма. Индоктринацията на неолиберализъм е максимална.

Затова и вече милиони биха били по-склонни да по-лесно и безболезнено да повярват в края на света, отколкото в края на този неолиберален капитализъм.

Истината, обаче е, че историята е процес, наподобяващ електрокардиограма. Тя никога не спира, защото спирането означава смърт. Неолиберализмът и той ще си замине. Няма нищо вечно. Дори вече текат процесите по неговото унищожение, коват се гвоздеи в ковчега му. Проблемът е в това, че много ще приемат болезнено неговата смърт. Те дотолкова са промити, че няма да повярват дълго, точно както много не вярваха в падането на комунизма.

Тъжна работа. Особено у нас е много тъжно. Дори се страхувам, че ще се лее кръв.

Бог да е с нас.

Надявам се, че повече ме разбират правилно.

Иван Спирдонов