ГЛАВЕН ПРОКУРОР В НЕМИЛОСТ

В обществените отношения ние отново сме парадокс, нетипичен случай на отношения между властите, обектите и субектите на властта. 

Главният прокурор е в немилост от всички страни. Да, той не е Джовани Фалконе, далече е от това. Не става дума да ви е жал или да се страхувате от него, или да го мразите - помислете върху абсурда човек на такъв пост да бъде третиран по този начин - без да е Фалконе. И не говорим само за опит за убийство. Говорим за това, че ще свикнем хората по върховете на държавата да африканизират отношенията си.

На първо място не ми се иска да ви покажа шегите по темата “някой се опитва да взриви бронирана кола с третата власт в нея”. Ще се замисля само над това, че след няколко оскъдни, безумни и излишни празни включвания телевизиите се успокоиха и излъчиха състезанието “Семейни войни”.

Медиите не проявяват особен интерес към взривяването на прокурор. Кратерът на взрива ни се струва недостатъчно голям - това също е велик абсурд. Същото е и със зрителите.

Политиците директно казаха, че това е инсценировка (Атанасов). 
Атансов предполага инсценировка, в която участва семейството на инсценирания. Политиците наистина са по-жестоки и от най-злостната шега по време на атентат.

Валдес прес най-интелигентно и черно показа хумор - че неочаквано е започнала истинска съдебна реформа. Но пак без успех. 

Сред българите има ирония към Гешев, няма да коментирам жестокостта към семейството му. Това е серизона немилост. Част от общите настроения - това са си чисти присъди.

Гешев е в немилост и откъм службите. Беше му отнет отдела по охрана, а маршрутите му са компрометирани.

Някои намекнаха, че Гешев е в немилост от хората, чиито интереси е настъпил. Но ако визирате Черепа или Цветан Василев, или други - тия хора категорично знаят, че жегата около тях не идваше от Гешев.

Може ли, само се попитайте дали може: Гешев да е в немилост от хората, които го избраха.

Има един човек, който много приказва, пише във Фейсбук, а сега мълчи. Това е Борисов, а нека добавим към него и цялото ДПС. Хората, които не бързат да говорят, понякога са същите, които знаят.

Журналистите задават въпроса, на който нямат смелост да отговорят - кой има интерес да тормози Главния прокурор. Приемаме, че ако е искал да го убие е щял да го убие. По-лошо ще е за всички, ако го искат жив, уплашен, но верен.
Само в този въпрос може да видите терминалния стадий на умирането на тази държава, но те, журналистите не го задават в този контекст. Те скоро ще обвинят руснаците за нашите крайпътни бомби, вече се говори и за военен дрон. Следва лепенето на петолъчки по дрона. Просто журналистите задават въпрос, за да няма отгвор.

А Гешев е в немилост от тези, които го издигнаха. Които разчитаха на него. Същите, които се стараят да се издокарат пред американците. Същите, които се спасяват поединично. Авторите на десетки неполучили отговор убийства.
Гешев е грешник, който знае.
А има неща, които у нас не бива да се знаят, дори не бива да се мислят.
Затова е в немилост. И дано да знае какво да направи.

А на нас какво ни остава? На нас ни остава да правим това, което правят овцете, когато се сръфат кучетата. Можем само да се злорадваме и да блеем с блестящи от овча жестокост очи.

И да не виждаме с тях най-страшното - институцията е в немилост. Ама тя институцията е българска - няма да я жалим, я. 
Но трябва да се сетим за важното - щом към нея се отнасят така жестоко и безсмислено - как ли ще се отнесат към нас,  остатъка от държавата.
Не знам дали ме разбирате правилно - темата на този материал е абсурдът, в който живеем: в момента висш полицай, след атентата срещу Гешев каза, че трябва да бъдем по-човечни.
Ами смешно е - смешно е какви ги говорим, не е смешно кого се опитваме да убием.

Мартин Карбовски