Когато през март новият френски посланик обяви България за жалък обект със "синдром на хленчеща периферия", реших, че това е изтървана фраза в туитърната престрелка с един български евродепутат.
Дойде юли, интервюто в "Панорама", и видях - не е изтървана фраза, а възглед: "Още в началото си дадох сметка, че не разбирам този синдром на периферията (б.а. - този път без "хленчеща" и "плачлива"). Не разбирам и усложненото отношение към историята, тенденцията понякога да се преувеличават измеренията на турското робство, колебанието да се гледа напред, в бъдещето".
Господинът не е нито първият френски дипломат (и не само френски, и не само дипломат!), нито последният (уви!), който с назидателен тон и едва прикрито презрение си присвоява правото да цензурира българската история, да учи българския народ на българска история, да го поучава, да се разпорежда с неговата историческа памет, да му нарежда и заповядва как да чете, мисли и осмисля собственото си величаво и трагично минало.
Какво ни съобщава превъзходителството?
Че турско робство няма и не е имало, че робството е мит, Батак е мит, Априлското въстание е мит, нашите апостоли са мит, жертвите са мит, джелатите са мит; българските момчета, завлечени в еничарския корпус, са мит (между 2 и 3 милиона!); българските девойки, продадени по робските пазари, са мит; потурчените българи са мит; геноцидът над българския народ е мит; погубването на 2/3 от българската нация е мит; Ботев и Левски са мит; Освобождението е мит.
Че пренебрежимите 500 години трябва да бъдат минимизирани до временно неудобство и дискомфорт. Че паметта за тези 5 митични века е неприлична, нецивилизована, антиевропейска хипербола на възпалени мозъци, злостна измишльотина на болнавото, митотворческо българско съзнание, несправедливо обвинение и чиста клевета срещу тъй благодушната и миловидна Османска империя и нейните крепители - "цивилизованите европейски вълци".
Превъзходителството не ни казва нищо по-различно от Мартина Балева, Улф Брунбауер, Джъстийн Маккарти, от глутницата български демитологизатори и деконструктори на българската памет, от неоосманистките мераци на султан Ердоган.
Какво иска от нас превъзходителството?
Да не се вживяваме чак толкоз в някакви нищожни 500 години унижения, страдания, кръв, смърт и гибел, да не дълбаем, да не ровим, да не се вдълбочаваме, да не се вторачваме, да не усложняваме, да не преувеличаваме, да не се напрягаме, да забравим, да не помним, да не знаем, да потънем в блатото на амнезията, да пропаднем в бездната на блаженото невежеството.
Да забравим "гнусавото, невярно и безчеловечно тиранство"; "всекидневните ни убийства, потурчвания на невръстните ни грабнати деца, обезчестяването на девойките и на жените ни"; тези "мъки и гнусотии, най-противни на човечеството и свободата на съвестта"; това "беззаконно и проклето зрелище", "гнило и варварско" , което стои пред очите на "уж свободолюбивите г-да европейци", но "на нашият предрезнал глас - никакъв отзив", както казва Васил Левски.
Да забравим "дивият, варварският и безчовечният турски ярем"; тези "вериги, ръждясали от кръв и сълзи; вериги, в кои са заковани ръце и нозе, ум и воля"; това "страшното варварство", "държавното зверство" на една империя, където "се подиграват с имотът ти, с животът ти, с трудът ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човеческо съществование", където българинът "е роб, и роб безусловен"; да забравим "това нечуто в Европа робство", което "цивилизованите европейски вълци" защитават с "харемна дипломация" заради "политическия си кеф", както казва Христо Ботев.
Да забравим. И да гледаме на тези приказни и щастливи 5 века леко, спокойно, мило, любезно. Споко, майна, и релакс! И изобщо - да го даваме по-лежерно някак.
За да стане България достойна евроатлантическа буферна зона.
И по никакъв начин да не се гордеем със своите герои и мъченици. И в никакъв случай да не почитаме своята освободителка Русия, а напротив - да я мразим и презираме. Щом е нямало робство, от какво ни е освобождавала Русия, нали така? За това става дума. За Русия. Каквото и да говорим, винаги става дума за Русия. Това е първият отговор на въпроса "Защо този лежерен г-н Льобедел се е вторачил в турското робство?".
Лежерният г-н е недостоен наследник на знаменития френски вицеконсул Леандър Леге, но пък е достоен продължител на своя предшественик дьо Кабан. Който във финалната си изява, на изпроводяк, рече поучително: "Отношенията ви с Русия не трябва да се определят от историята, още по-малко от подменена и осакатена история, а от вашите интереси и ценностите ви. Днес няма място за признание по отношение на Русия, на която не дължите нищо". И, за да не си мислим, че се е ограничил до 3 март 1878 г., допълни: "9 септември 1944 г. е ужасна дата в историята на Европа"! Ах! Обаче забрави 9 май 1945 г. Що? След това последно назидание гнилата ябълка на френската дипломация отпраши към Буркина Фасо. Щафетата пое новата гнила ябълка.
Лежерни г-не Льобедел!
В тези "лежерни" 500 години няма нищо преувеличено. Възможно ли е някой да преувеличи похищението, грабежа на 500 години историческо време на един народ! Аз няма да ви изнасям лекция. Прочете отново Виктор Юго, репортажите на Анри Пиер дьо Вестин, нарекъл себе си Иван, статиите на Камил Пеьотан, Огюст Вакери, Едуард Локроа, Жан Петри, Гастон Лемей, Жорж Ардуан с псевдоним Дик дьо Лонле; отгърнете "Le Monde illustre", "Illustration", "La Moniteur universel".
Вижте брошурата "Позорът на Европа" на Емил дьо Жирарден от 22 септември 1876 г. : "Хатишерифът и хатихумаюнът, смъртта на 100 000 французи и 50 000 англичани и пиемонтци, убити за спасението на турската империя, три милиарда, похарчени за кримската кампания - направили ли всичко това от мюсюлманите и християните една империя с един народ с равни права? Позволи ли турското правителство на християнското население в Турция да стъпи на пътя на прогреса и блестящото бъдеще за християнската цивилизация? Направи ли Европа пълно преобразование в нещастното положение на християните - турски поданици?". И заключава: "Всички тези хатишерифи, пролятата кръв и похарчените милиарди способстваха само за продължението на деспотизма и робството, на това непростително безумие и невежество".
Лежерни г-не!
Аз разбирам защо вие не разбирате. Вие няма да разберете и някогашните френски роби от Горна Волта. Вие говорите от висотата на Френската колониална империя (L'Empire colonial franсais). И това е вторият отговор на въпроса защо цензурирате българската историческа памет. Лала Шахин посича моя роден Пловдив през 1364 г. До Освобождението през 1878 г. остават 514 години. Българската столица Велико Търново пада под турско робство през 1393 г. До Освобождението остават 485 години. Френската колониална империя изгрява през 1534 г. и залязва през 1980 г. Това прави 446 години величие за чужда сметка и на чужд гръб, с грабежа на чужд труд и чужди богатства. Могъщество и разцвет, платени с реки от чужда кръв. Робска кръв. И това престъпление продължава цял век след Освобождението на презираната от вас България.
Аз разбирам защо не разбирате. По време на Първата колониална империя Франция се разраства с 8 013 624 кв. км, а по време на Втората - с 13 500 000 кв. км.
Аз разбирам защо не разбирате. Това е въпрос на манталитет. Вие говорите с колониалната надменност на "Черния кодекс" ("Сode noir") от март 1685 г.; с високомерието на едикта от октомври 1716 г., на декларациите от 15 декември 1721 г., от 15 юни 1736 г. и от 1 февруари 1743 г. Това са времената на Луи XIV Велики, Кралят Слънце (Louis XIV le Grand, le Roi Soleil) и на Луи XV Обичния (Louis XV le Bien-Aimе).
Аз разбирам защо не разбирате. Само ви уведомявам - България не е Алжир, Тунис, Мароко, Южен Виетнам, Гвиана, Сирия, Ливан, Чад, Кот д'Ивоар, Мали, Нигер, Мавритания, Камерун, Доминика, Дахомей, Гваделупа, Горна Волта, Камбоджа, Нова Каледония, Сомалия, Мадагаскар, Мартиника, Реюнион, Хаити, остров Мавриций и т.н., и прочее. Няма да изреждам всички френски колонии, протекторати и васални територии.
Аз разбирам защо не разбирате. В чл. 44 на "Черния кодекс" ("Сode noir") е записано "Обявяваме, че робите са движимо имущество". През 1804 г. "движимото имущество", черните роби, надовлечени от Африка в Хаити, отвоюват своята независимост, в 1825 г. френският крал Шарл Х признава революцията, но! - срещу 150 млн. златни франка обезщетение за загубите и пропуснатите ползи на робовладелците. Цинично, нали! От победилите роби се иска да платят с пари свободата си, която са платили с кръвта си. През 1908 г. Високата порта иска 492 млн. златни франка, задето България е дръзнала да обяви своята независимост. 429 млн. обезщетение - за загубите и пропуснатите ползи на поробителя. Не ги плащаме, разбира се. Пак Русия ни спасява.
Лежерни г-не!
Колониалната надменност позори вас като дипломат (което си е ваш проблем), обижда Франция като държава (което си е неин проблем), дискредитира окончателно ЕС и размита останките от митичната "европейска идея". Това са митовете - "общ европейски дом", "европейски ценности", "равноправност и равноценност на всички европейски граждани", "свобода, братство, равенство, солидарност, субсидиарност, човешки права, свободно слово" и прочее приказки за наивници.
Приказки, които и митове не са. А лъжа, измама и лицемерие, словесно покривало на една хищна, алчна, егоистична неоколониална политика на "цивилизования Запад" към "Източните варвари", на "Стара Европа" към презрените "нови европейци". Колониалната надменност на Брюксел вече е неоколониална, един съвременен апартейд, надвиснал над Източна Европа по принцип и над България в частност. България е един от заместителите на някогашните колониални владения на Запада. България е територия, предназначена за разграбване, оплячкосване и обезлюдяване. За кефа на "харемната политика". Харемът е в Брюксел, а управлението - в ръцете на проамериканските евнуси. И това е третият отговор на въпроса за вашето неразбиране.
Лежерни г-не!
Що не посъветвате Държавата Израел да се отнася по-лежерно към холокоста? Пробвайте! После ще си говорим.
Велислава Дърева
http://duma.bg
