Фактът, че християндемократите на Меркел и социалдемократите на Шулц постигнаха рекордно ниски изборни резултати може да изненада само хора, които са проспали основните тенденции в Европа и Америка през последните десетина година. А най-важната тенденция е, че традиционното дясно и традиционното ляво, както в Германия, така и в други държави, върви към своята логична смърт. Защо логична? Ами защото лидерите на класическите десница и левица категорично отказват да се изправят пред предизвикателствата на новото време. Държат се така, все едно светът е замръзнал във времето на т.нар. "трети път", който упорито размиваше границите между различните партии. Като резултат от тази слепота, от нежеланието за промяна на класическата десница, от прераждането на някошната борбена левица в "хайверена", се роди недоволството на нормалните хора. Германия е особено показателен случай. Там традиционните, уж, противоположни партии, дори управляваха заедно. Най-доброто доказателство, че разлика между тях почти няма. Каква алтернатива може да бъде Мартин Шулц на Ангела Меркел? Точно никаква. Един доскорошен висш брюкселски бюрократ - това ли е промяната? Самоубийственото решение да се отворят границите пред стотиците хиляди мигранти от целия свят, както и ниската социална чувствителност, отказът да бъдат осъзнати грижите на нормалните хора - ето основните причини за удара срещу традиционните германски партии.
Естествено, привържениците на статуквото - политици, анализатори, журналисти - още в първите минути след обявяването на изборните резултати ореваха света заради третото място на "Алтернатива за Германия". Лесно е да се реве, трудно е да се разсъждава. Успехът на тази партия е логичен резултат от политиката на мултикултурализъм, от прекаляването с либералното лиготене, мечетата за мигрантите, третия пол и останалите дивотии, които толкова се харесват на елита и са също толкова неразбираеми за нормалните германци. Елитът в Германия, както и навсякъде другаде, си живее в своя измислен свят и постоянно игнорира недоволството, предизвикано от действията му. И когато все пак натискът отдолу стане прекалено силен, елитът - политици, интелектуалци, коментатори - почват да вият като ранени в сърцето пантери: "Леле, ужас! Хора, пазете се, идват популисти, фашисти, комунисти!" Да слагаш етикети е лесно. Несравнимо по-трудно е да признаеш, че собствената ти недалновидна политика е предизвикала раждането на явленията, които толкова те плашат. В Германия, за разлика от Франция, елитът не успя да създаде печеливш продукт подобно на Макрон, който да имитира желание за промяна, а в действителност да работи в услуга на същия този елит, подобно на другите класически партии. Между другото, слабото представяне на партията на Макрон на частичните избори за Сенат показва, че измамата не може да трае дълго. Това, че си млад и фотогеничен помага да излъжеш избирателите в началото, но истинската същност винаги излиза наяве. Т.нар. "кардинални реформи" на Еманюел Макрон се изразяват главно в прекрояване на трудовото законодателство в посока на засилване правата на капиталистите и орязване правата на работниците. Да, това наистина е реформа в най-добрите традиции на втръсналите на хората либерални елити. Колкото по-упорито елитът, в Германия, Франция и навсякъде другаде, се вкопчва в статуквото, толкова повече ще расте недоволството на унижените и оскърбените. Засега това недоволство се изразява в гласуване за нетрадиционни партии, но в недалечно бъдеще може да придобие и много по-радикални форми.
