"И, всъщност, колко Народа има вече?"

"И, всъщност, колко Народа има вече?"

    С този въпрос завършваше предишната ми дописка.

    Сега ви предлагам един текст от септември 2022 година - той 

съдържа някои от възможните отговори.

    Можете да ги допълните: на какви още се делим днес?

    ***

    НА КАКВИ СЕ ДЕЛИМ 

    Медиите са възмутиха от идеята да има различни цени на   

    учебниците – за бедни и богати.

    Това „деление“ обаче не е някакво изключение.

    Ето още примери.

    Делим се на политици и Народ.

    Делим се на Кунева, която затваря реактори – и останалите балами.

    Делим се на лекари - и цигани, които ги бият.

    Делим се на шепа математици, победители в различни олимпиади – и всички останали ученици.

   Делим се на Послушковци с власт – и послушковци без власт.

   Делим се на Захариева, която е годна за всичко – и всички ония, които не зачитат нулите.

    Делим се на ония, които смятат, че Бисер е село – и останалите, които знаят, че цяла България е Бисер.

    Делим се на ония, които се хвалят с успехите на Прехода - и милионите, които избягаха от тия успехи.

    Делим се на ония, които строят – и ония, които после плащат ремонтите.

    Делим се на европейци, които не са чували за турското робство – и всички останали, които смятат Левски за Светец.

    Делим се на коне с капаци – и другите, които са наясно, че Българско Дъно няма.

    Делим се на ония, които все се делят от Българското – и другите, които не се делят.

    Делим се на лъжци, които твърдят, че имат сърце – и останалите, които знаят, че политиците живеят и без сърце.

    Делим се на властници, които не са чували поговорката „Луд звънец не носи“ – и останалите, които чуват звънеца.

    Делим се на тиквеници, които събарят паметници – и останалите, за които България не се е пръкнала през 1989 година.

    Делим се на авантюристи, които си мислят, че правят политика – и останалите, които знаят, че политиката често е блатото на случайниците.

    Делим се на политици, които смятат, че са безценни – и всички останали, които знаят, че те изобщо нямат цена.

    Делим се на лидери, които смятат, че сме европейска страна – и останалите, които знаят, че на остров Вануату минималната заплата е 285 евро.

    Делим се на герои, които си мислят, че влизат на бял кон в Скопие – и останалите, които виждат как влачат нанякъде Историята ни.

    Делим се на магарета, които мислят, че са коне – и останалите, които знаят, какво е да те яздят магарета.

   Делим се на ония, които не знаят, че стават за смях – и останалите, които се задавят от плач.

    И т.н., и т.н.

Кеворк Кеворкян