Андрей Янкулов е очаквана и морално легитимна кандидатура за ВСС. Мнозинството в лицето на Румен Радев със сигурност ще уважи тази кандидатура, представена през депутатите на жълтопаветните формации, с които Радев въпреки привидната война, много добре се разбира ЗАСЕГА. Ако „Прогресивна България“ иска наистина ДА ПРОМЕНИ НЕЩО в посока СПРАВЕДЛИВОСТ в съдебната система, трябва да стъпи на по-широк рационален и морален консенсус, а не да потъне в тясната партийна ниша на административното преяждане. Със сигурност „Прогресивна България“ ще бъде натискана, знаем откъде, да ПРОВЕДЕ убедителна съдебна реформа, която „реформаторите“ разбират като поставяне на свои хора и осъществяване на последващ контрол. Въпросът е КОЛКО Румен Радев ще допусне да му извиват ръцете.
Колко буферна човешка зона ТРЯБВА ДА СИ ОСТАВИ, за да бъде сигурен, че няма да го обърнат след време. ПП-тата са доста спорен партньор, искат непропорционално МНОГО, а дават НИЩО. Винаги могат да се преобърнат както им хрумне или както ги задвижат кукловодите. ПП-тата, въпреки че са по-близки до Радев, поради генезиса си, всъщност са непредсказуеми и са основната му опозиция на терен, през която „Прогресивна България“ ще следва да бъде пробита, когато му дойде времето. В този смисъл като стана дума за Андрей Янкулов, трябва да стане дума и за Цвета Рангелова, също морално убедителна кандидатура за ВСС. Нека интелигентни хора, подкрепени от целия политически спектър, да попаднат във ВСС, за да се лансира дори нагледно началото на НЯКАКЪВ политически консенсус по най-важните въпроси на държавното развитие. Независимата и ефективна съдебна система е такъв въпрос. Защо ПП и ДБ да са ЕДИНСТВЕНАТА възможност за ЕКСПЕРТНА ДИВЕРСИФИКАЦИЯ в съдебната система?!
Някой може ли да ми отговори на този въпрос. Защо те да са носители на свръхлегитимност и БЕЗСПОРНОСТ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА по темата?! "Прогресивна България“ трябва да помисли УМНО и в дълбочина какви НИШКИ за партньорства изгражда. Защото дълголетието зависи от тези нишки на взаимодействие. А емпиричната действителност ни показва, че вредното усещане за превъзходство на жълтопаветието непрекъснато ги поставя в състояние на война на политическия терен. Те търсят прикачване чрез разрушаване. Дотук чудесно за успех. Но след това идва трагедията. Недоговороспособни, грубо инструментализирани чак до неспособност да осъзнаят българския интерес, нахални в публичността до създаване на масово отхвърляне. Радев има нужда от тях, но с тях трябва да се играе виртуозно. Иначе те лесно унищожават всеки политически субект, изгризвайки го отвътре с баналното си безхаберие, опаковано като псевдоинтелигентна политика... Помним Кирчо с разказите от Давос.
