На 30 май 2012 година министър председателят на Република България Бойко Борисов обяви, че е спазарил с Ирак 500 (петстотин, б.р.) бойни машини на пехотата (МТЛБ – Многоцелеви теглич, лек, брониран, б.а.). Водеща новина, нали? Не последва никаква сделка и не бе потърсена ничия сметка. Но пък беше водеща новина на всички телевизии. „Ето, днес ви продадох…“ Обичаме да целуваме думите на властта, нали? Обещанията носят точки в ефира. Ефирът няма хигиена, стига казаното да е водеща новина и да носи рейтинг.
В нормалните държави – не сутрин, а веднага след новините, такива обещания ще бъдат анализирани, поширани и дефибрилирани. Каквото и да означават последните кулинарно-медицински термини.
Нищо от тази новина не се сбъдна. Нищо не се случи с българския ВПК (Военно-промишлен комплекс) по този договор. Не, че днес няма българско оръжие в Ирак и Сирия. Разследванията на очевидно неуморната и напориста Диляна Гайтанджиева в „Труд“ (не знам защо телевизиите са скопени за тази новина), показаха, че ние въоръжаваме страшно много паплач по света.
Но, да се върнем към обещания и изпълнения в международната политика. Беше ни обещано, че на Илинден ще има договор между България и Македония. Ха!
Ние чуваме само декларациите. Май ни е по-лесно да вярваме в чудеса, отколкото в обяви за тежка работа. А работата изисква дипломация, каквато ГЕРБ отдавна са отказали да ползват (когато в такива времена външният ти министър отговаря за съдебната реформа е трагедия за дипломацията, б. а.).
Ако си обичаме лидера, на каквато охлювна любов се ползва Бойко Борисов, то всяка декларация се приема като псалм и надежда за чудо. Магистрала „Струма“, магистрала на образованието. Македония – наша. Думи, думи, думи…
При първото посещение у нас на, може би най-нормалния от последните премиери на Македония, Зоран Заев, договорихме да подпишем най-важния братски договор в нашата история. Договорът всъщност означава да си признаем, че сме едно и също нещо, наследници сме на една и съща история. И още по-важното нещо е, че този договор трябваше да се подпише на исторически болезнената дата 2-ри август – Илинден. Това е денят, когато избухва македонската революция на последната останала под Османско робство територия, част от Българската епархия. Чия е тази дата? Чий е този подвиг? За мен е общ, наш, български, македонски. То е едно и също нещо. За политиката обаче е друго. Властови.
Толкова дълбока рана не се лекува с едно посещение и едно обещание за договор между България и Македония. На ниво хора и бит – няма проблеми. На ниво нация и власт – това е левкемия.
Подписването на договор между България и Македония е минирано. Ако се признае историческата истина, каквато и да е тя, означава да се заличи животът на няколко поколения. Няма как да стане – нито лесно, нито трудно, нито за десетилетие. Помислете си! У нас, след 27 години посткомунизъм, е трудно да кажеш на родителите си – огромната част от българите, че са живели в лъжа, защото строят на комунистите днес е отречен. Абсурд! А тук говорим само за социум. А как звучи социум плюс нация?
Ще ви попитат и тези, и онези: Как така сме живели в лъжа – ние бяхме щастливи, живеехме честно, работехме, градихме за вас, не сме били богати. Как така сме живели в лъжа! – ще настояват дори.
Ами не, не са живели в лъжа. Живели са истински. Живели са честно, човешки. Поколения наред македонци с македонско самосъзнание, което се базира на антагонизма с българската култура и самосъзнание, са живели честно, почтено и днес ще им кажеш, че имат животът им е бил лъжа? И това ще се случи само защото Зоран Заев е министър-председател? Майко, мила!
Няма да е лесно братя да се съберат, след век принудителна омраза. Още по-трудно ще е за техните деца, внуци. Но пък кой знае.
Пътят на мира е единствено верен. Какво друго ни остава?
Вижте, най-важното е как да намерим пътя помежду си. Това не са паспортите, които раздаваме, това не са военните гробища, нито псалмите на нашите историци. Това са контактите, това са диалозите.
Кои са ни близки на тази земия, на нас – българи и македонци? Хайде избройте ми ги! Аз не виждам по-близки.
Всъщност не виждам разлика, освен пропагандата на сърби, гърци, американци, руснаци, турци, албанци… и то не като хора, а като държавна политика. Кой е по-близък от българите и македонците?
В Косово, където прекарах достатъчно време, чувах, как албанците унизително твърдяха, че ако си поделим Македония, всички в света ще са щастливи. Това ли е?
Премиерът Зоран Заев направи много хубава и важна стъпка. Мир. Помирение. Важно е оттук нататък да не спираме. Може да има всякакви форми на братско помирение, но нека не забравяме: Ние сме едно.
Майк Пенс ли е болката
на общия договор?
Република Македония отложи подписването на договора за добросъседство между България и Македония, което беше насрочено за 2 август, най-вероятно ще бъде отложено за друга дата, съобщи електронното издание “Телма”.
Официалното оправдание е, че на 2 август Македония, съвместно с Черна гора, ще бъде домакин на срещата на страните от Адриатическата харта, в която ще участва вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс. Никой обаче не обясни какво пречи едното на другото.
От Емил Спахийски
http://trud.bg
