"Споменът ме връща в дядовата къща, все там", пее се в прекрасна песен, която буквално бърка в душите на онези късметлии, които като деца сме имали щастливо селско лято. В колко от тези прекрасни български къщи има живот днес? И вашата дядова къща ли е затънала в треви и плаче, бидейки жертва на поредния нагъл цигански набег?
До 2030 г. около 20% от българските села ще останат без нито един жител и ще бъдат заличени - поредната тежка прогноза бе оповестена вчера. Умират селата, а наследниците на прекрасни слънчеви имоти ги няма. Много от тях са в чужбина, събират евро. Оказва се, чуждата родина е добра мащеха, ако майчината земя те е забравила. Някои се местят в големите градове. Защото държавата е абдикирала от грижата за селата и общините. "Гражданите" остават, но на каква цена? Все по-малко са младите и образовани българи, готови да отглеждат повече от едно дете. За сметка на това необразованите се възпроизвеждат отлично. На държавата не й пука, или поне нищо не прави. Няма грижа и поглед за бъдещето. Всичко е оставено на саморегулация. А в нея оцелява най-силният, невинаги той е и най-умният. Умните прекалено често бягат, уви.
