Бившата журналистка и днешна надзорничка от СЕМ Бетина Жотева съди журналиста и днешен депутати Александър Симов заради това, че с коментарите му в медиите и пленарната зала на парламента "станала по-затворена в себе си, по-неуверена, започвайки да избягва близки и познати. Започнала е да има проблеми със съня. В нея се е породило чувство за малоценност". Причината Симов да коментира персона, за която всички отдавна са забравили е, че тя напомни за себе си, като публично заплаши друг колега - Къдринка Къдринова, със саморазправа.
Няма защо да коментираме изобретателните адвокати, които се възползват от членовете в законите да пишат искови молби, в които се изказват като психиатри или лични лекари, с твърдения, че казаното от Симов за Жотева "е рефлектирало изключително негативно върху емоционалната сфера на Бетина Жотева. Обидите, нанесени й от ответника са повлияли на психическото й равновесие и самочувствието на ищцата както в професионален така и в личностен план. Ищцата е изпаднала в силно депресивно състояние, свързано със силни негативни психически преживявания именно в резултат на незаконосъобразното поведение на ответника и последвалото силно разколебано обществено доверие в личността й."
И адвокатите са хора, и те деца хранят, като съдират по три кожи от разни клети граждани, внезапно развили чувство за малоценност. Умонепостижимо е обаче как е възможно съдът, в който би трябвало да работят ментално и емоционално уравновесени хора, да допускат искови молби с твърдения за "сфера", както компетентно се е изразил някакъв си адвокат, в случая Менко Менков, която той нито познава, нито има квалификацията да се изказва за нея, без те да са подкрепени с медицински експертизи и заключения.
Между другото, Менко Менков е един от най-скъпо платените адвокати и като се проследи кого защитава той и адвокатският антураж в кантората му, веднага ще се досети и защо Жотева се е обърнала към него. Като се има предвид крехкото ѝ емоционално състояние обаче, ако думите на Симов са я докарали до "депресивно състояние", дали не се страхува, че когато плати със заплатата си от държавната работа хонорара на адвоката си, може да стигне до трайно душевно разстройство. Но това си е проблем на Жотева.
Проблем на цялото общество и най-вече на законодателя, какъвто в момента е и Симов, е докога в законите ще съществуват членове, по които всеки, докопал държавна длъжност по една или друга причина и много рядко заради личните си качества, ще може да съди всеки журналист, който му изкарва кирливите ризи, от което той твърди, че получава всевъзможни душевни разстройства. И как се получава така, че докато върши безобразия, не се разстройва душевно и не изпада в депресия, а когато журналистите ги оповестят, внезапно става много чувствителен.
В случая Жотева изобщо не се е разстроила, докато е плашила публично Къдринова, а я налегнало чувство за малоценност, когато Симов е коментирал това. Излиза, че е виновен не този, който върши безобразие, а този който го посочва. Не е възможно това да е справедлив закон, нито справедливо решение на съда. Това си е просто още едно безобразие.
Освен това по време на делата всички тия овластени разстроени граждани изобщо не доказват тежките си душевни състояние, като представят медицински експертизи, а водят жените си, мъжете си, любовниците си или другарите си по чашка и подчинените си, които свидетелстват какви страшни мъки са ги налегнали от разкритията или коментарите на един или друг журналист.
Нямам представа защо такива свидетели изобщо се допускат, а свидетелствата им се вземат предвид. Но със страшна сила стои въпросът как е възможно човек с тежко душевно разстройство да продължава да изпълнява служебните си задължения, в случая - Жотева да надзирава медиите и да им дава оценки, в друг един случай пък - да управлява държава. Колкото и да е зле нашето здравеопазване, такива хора незабавно трябва да постъпват на психиатрично лечение, още повече, че състоянието им е потвърдено от съдебно решение.
Затова законодателят, сиреч, Народното събрание и любезните депутати, веднага трябва да променят тези кленове в законите, чиято цел е единствено разправа на хора във властта с онези, които разкриват безобразията им. Макар че гарван гарвану око не вади и самите депутати много често се възползват от тези членове.
Категорично обаче всеки овластен и душевно разстроен фактор трябва веднага да напуска поста, който заема, поне до изясняването на този факт. Още повече, че самият той твърди, че е душевно разстроен и очевидно в това състояние няма как да е адекватен за важната длъжност, до която се е докопал. Или, казано по-просто, не е възможно хора, които само твърдят, че не са в ред, а близките им публично свидетелстват, че са превъртели от тежка мъка, да управляват държавата.
Затова, ако законодателят не иска да премахне тези налудничави членове от законите, поне трябва да добавят още няколко - че подалите искови молби за емоционални и душевни разстройства трябва да напуснат постовете си до окончателното произнасяне на съда. Че при подаването на исковата молба, а впоследствие и при разглеждането ѝ от съда задъжително трябва да представят медицински експертизи и свидетелства за психиатричното си състояние. И накрая, ако съдът прецени, че дадено изявление е причинило тежки емоционални и ментални разстройства на човека, за когото се отнася, той да може да се връща на заемания пост едва след като лекарите удостоверят, че вече е нормален. Иначе, извинете, ама доказано луди да управляват държавата не може.
Защото, забележете, всички тези душевно покрусени хора на държавни постове не съдят журналистите за лъжа, клевета или злепоставяне, а за душевно разстройство. Понеже първото много лесно се доказва, а за второто е достатъчно само свидетелството на любовника или на любовницата ти. Както в случая с Жотева и Симов. Заплахите на Жотева, коментирани от Симов, са публични и ги има на запис, тъй че съдът няма какво да гадае и тълкува. А пък за душевните състояния дори адвокатът Менков може да се произнесе, което си е пълна глупост.
И ако това е правосъдие - здраве му кажи. Това е бич за разправа с журналисти и изобщо с всеки, който дръзне да разкрие нечии безобразия. И е в дъното на доста от осъдителните присъди за държавата в Страсбург, които отново плащаме всички ние, включително и осъдените и оправдани впоследствие. Както всички ние плащаме и на адвокати като Менков и прочее, тъй като душевно разстроените са все хора на държавна работа и получават заплатите си от нашите данъци, за да съдят самите нас. Ето на това безобразие наистина трябва да се сложи край
автор
Ива Николова
http://retro.bg
