След дълга серия от ненаказани убийства и похищения бандата, създадена от Джаки и Йоско, става все по-недосегаема.
Eдин хърватски карикатурист преди години стана фатално известен в България с коренно различни от изобразителното изкуство умения и в крайна сметка вместо да рисува и открива изложби днес лежи заровен в плитък гроб някъде в студените Сливнишки полета.
А като помислим реално с безсмисления си героизъм този чужденец стана косвена причина 10 години по-късно да бъде отвлечен 25-годишният Адриан Златков, за чийто живот близките му драматично ще се борят в следващите седмици.
Иван Може беше герой от т.нар. "хърватска фабрика за мокри поръчки", подозирана за поне половин дузина убийства, станали в София в суровите гангстерски времена на 2003-2004 г. Бандата, ръководена от Роберт Матанич бе разследвана за разстрелите на Митко Малкия и гардовете му, на Евгени Стефанов-Женята, на Николай Тодоров, на Бай Миле и охраната му, на Асен Петров-Шаки и полицая Кирил Живков, както и на Дмитрий Минев-Руснака.
За хърватската група се разбра абсолютно случайно, след като един крадец, който бе и агент на столичната полиция, открадна лаптоп от апартамент в София и веднага го занесе в СДВР, след като видя в жилището сак с оръжия и бронежилетки с надпис "Полиция".
В компютъра криминалистите пък откриха реално за първи път в българската история портфолиото на наемните убийци - десетки снимки на хърватите с оръжия с лазарни прицели в ръце, позиращи с пищови, с автомати, трениращи кикбокс и т.н.
В крайна сметка пред апартамента с оръжието бе задържан само Бранко Воянович от бандата, защото българският съучастник в групата Красимир Станчев-Легионера опря пистолет в главата на полицай, успя да избяга и до днес е в неизвестност. Самият Воянович пък изкара в полицията по-малко от денонощие, след като заключен с белезници за метална каса, се освободи и излезе необезпокояван през парадния вход на СДВР.
В потвърждение на осмиваната от много нихилисти теза, че хърватите не са просто безобидни туристи у нас, лидерът на бандата Матанич бе задържан година по-късно в Сърбия, барикадирал се в хотел и въоръжен с два пистолета, автомат М-16 и бойна граната.
И все пак от цялата страховита банда най-близко до присъда за поредицата от кървави покушения в София бе карикатуристът Иван Може. Просто след неговия арест по маратонката, в която бе обут, бе открито парченце салфетка, напоено с кръв. А ДНК анализ в института на МВР показа, че кръвта е на полицая Кирил Живков, разстрелян случайно в един букмейкърски пункт покрай мишената Асен Петров-Шаки.
Съдията по делото обаче не повярва на най-логичната версия, че след двойния разстрел Иван Може е обърсал кръвта по обувката си със салфетка, но микроскопична частица от нея е останала върху повърхността, както десетки хиляди пъти се е случвало при убийства у нас и по света.
А се довери на тезата, че разследващите полицаи по време на огледа са избърсали част от кръвта по земята със салфетка и после при ареста на хърватина са я залепили за маратонката му с плюнка например.
И като оставим настрана въпроса защо полицията не бе разследвана за манипулиране на доказателства, винаги съм се чудел дали този съдия спи спокойно след оправдателната присъда? И не толкова заради многобройните жертви на хърватите, а заради самия Иван Може, който, ако се бе озовал в затвора с тежка присъда, можеше и да се върне към изобразителното изкуство. Той обаче не получи този шанс.
И понеже освен шармантен наемен убиец в живота бе и брутален карък, в един студен февруарски ден на 2007 г., вместо в хилядите заведения в София, реши да прекара вечерта в кръчмата "Сливнишки герой" на 32 км от столицата.
И там, разбира се, като във филм на Гай Ричи налетя на бандата на Йоско Костинбродския.
Хърватинът нямаше и идея, че това са най-добрите приятели на застреляния от него Асен Петров-Шаки. Така Йоско и компания го извадиха навън, вкараха го в джип и оттам насетне никой не чу нищо повече за Иван Може.
И като още едно доказателство, че в България ефективно наказва само мафията въпреки кръвта от хърватина по джипа Йоско не влезе в затвора. Все пак той бе част от една банда, разделена по-късно от Джаки Ръчичката, която безнаказано участва в десетина убийства в София, между които и това на Филип Найденов-Фатик. Хора от същата група отвлякоха преди години Стефко Колев, после Християн Валю, после дъщерята на Брендо Лара, а само преди седмица и Адриан Златков.
През последните 17 години полицията, прокуратурата и съдът имаха няколко големи възможности да вкарат групите на Йоско и Джаки с тежки присъди в затвора, но винаги се проваляха. Най-лесно бе при похищението на Стефко Колев. Бандата говореше директно със съпругата му по телефона. От ръката на човек от бандата (Борис Арсов-Борчо - убит по-късно в София) бе свален ръчният часовник на отвлечения бизнесмен.
Полицията и прокуратурата обаче тотално се провалиха с лека приятелска подкрепа и от съда. Те не успяха да проследят бандата и да докажат обвинението. Съвсем естествено, помогна и законът, който чрез усложнена процедура за гласово разпознаване, както обикновено, пазеше злодея извършител в тотален ущърб на омаломощената жертва.
Така от тази първа голяма акция само за седмица "работа" бандата на Йоско, Шаки и Джаки Ръчичката излезе по-богата с 1 милион лева, а бизнесът на Стефко Колев, който плащаше огромни данъци на държавата, бе сринат. Жертвата бе смачкана не само финансово, но и психически, а бандата от софийските предградия започна да трупа самочувствие.
Да отвлича и да убива, като постоянно се учеше от грешките си за разлика от полицията и от прокуратурата. Както и от българските депутати, които трябваше да контролират законите в бандитска България не само да пречат на полицията и прокуратурата в интерес на престъпниците. Но адвокатското лоби в парламента в ония години бе прекалено силно за подобни промени в интерес на обществото.
Постепенно бруталната банда започна да изпълнява и външни поръчки - на хора като Братята Галеви например. Така се случиха още много кървави акции като отвличането на сириеца Християн Валю, който трябваше да даде информация за амфетаминовите канали на фамозната фамилия Тюркмен, позлатена при комунизма за изградения транзитен трафик на произвеждания легално у нас каптагон за Близкия изток.
След неочакваната среща с хората на Йоско и Джаки Християн Валю никога не се върна в дома си. Също като Фатик, който бе разстрелян в мерцедеса си на едно кръстовище на бул. "България" малко по-късно. И тук отново МВР и прокуратурата получиха своя златен шанс. Намериха свидетел, който им посочи къщата-база на бандата.
Той бе нает от тях да наеме вилата в покрайнините на Банкя, както и да закупи автомобил, ползван от групата за убийството. В къщата бе намерен автомат, използван при атентата. Също бронежилетки, синя лампа, пистолет и което е много по-ценно - косъм в една плетена черна маска за глава, чрез който ДНК експертизата уличи човек от групата.
Но и този път държавата се провали. Не знаеха как се пази главният помощник на обвинението - Хрисим Хрисимов бе ту анонимен свидетел, ту защитен, ту с охрана, ту без охрана. Ту ще влиза в програмата за защитени свидетели, ту няма да влиза. Такова безхаберие в нормална държава няма как да се случи.
И, разбира се, съвсем логично Хрисим Хрисимов бе разстрелян с автомат в София, за да бъдат в бандата още по-спокойни и уверени и да посегнат дори на семейството на кокаиновия крал Евелин Банев-Брендо.
Така дори и недосегамият до момента международен трафикант от Тополовград бе принуден да плати своя данък за неработещото българско правосъдие, като събра откуп от 1 милион лева за живота на дъщеря си Лара.
И след като всичко мина отново "по мед и масло", дойде редът и на Адриан Златков, син на известен търговец на луксозни коли. Парите за него тепърва ще се събират и договарят, а близките му ще се поболеят от безсънни седмици, докато той не се прибере у дома.
Ако трябва да бъдем максимално коректни, има поне още 2 други банди само в София, които в последните 15 години организираха няколко сериозни отвличания, част от които завършиха с фатален за жертвите край.
И този път най-вероятно отново няма да се стигне до присъди, но пък със сигурност ще се разбере кой точно стои зад похищението на 25-годишния Адриан. Аз лично залагам на остатъците от княжевско-костинбродската формация.
Тази история за липса на правосъдие, която прави шепа хора по-силни от държавата, може да бъде още много, много дълга. И само ефективни присъди могат да сложат края й. Иначе дързостта на недосегаемите ще премине чудовищни граници. Тях досега успяха да ги накаже единствено мафията.
Слави Ангелов
http://168chasa.bg
