Карамански целуна Вежди и той стана министър

Искрени поздравления за Вежди Рашидов и оттеглянето му от министерския кабинет. Това не е за него работа! Вежди е бохем, кръчмарски герой и попиляна артистична натура.

Е, след операциите се укроти. Но славното му минало остава! Навярно когато е почнал да го майстори, длетото на Господ е било хабно, та грабнал теслата и почнал да дялка...Дялкал, каквото дялкал, може би се поуморил и го оставил недодялан. И го пуснал по белия свят с тайната надежда, че и за такива ще се намери някое кътче. И че без такива човешката картина ще е доста постна. Но забравил да го целуне и да му предскаже бъдеще. Тази грешка я поправя след 40 години Кръстника на българската мафия. Иво Карамански на един запой го прегръща страстно, залепва му една алкохолна целувка и изтърсва думи-прокоба: „Ти ще станеш министър!” И той стана! Вежди Рашидов е най-екзотичният министър на културата, който някога е имала България. Гафовете, които през ден ръси, разсмиват не само художествено –творческият елит, но и обикновения българин.

Пет години след историческата целувка на Карамански – на 14 декември 1996 година, масите на ресторант „България” са отрупани с печени прасенца и агнета, с деликатеси и маркови напитки. Покрай тях щъка столичният елит, който е дошъл на крака, за да поздрави Вежди Рашидов за неговата 45 – годишнина. Тежките завеси не са спуснати, покрай огромните ресторантски витрини поспирва огладнял и озверял народ, гледа мрачно и псува. Защото ураганът на страховитата инфлация е изпразнил джоба на българина и той обира последни спестявания, за да не умре от глад. А вътре виенски валсове галят снобски уши, разменят се лицемерни усмивки и захаросани лафове. Оркестърът свири туш, пред микрофона е босът на „Мултигруп” Илия Павлов и обявява, че Вежди Рашидов вече е „главен мултак на републиката”! Пийналият скулптор чупи кръст, разкършва 24 каратова усмивка и се провиква: „По-добре мултак, отколкото глупак! Аз съм най-щастливият човек тази вечер!”

Предполагам, че сега си най-щастливият човек, Вежди! Ти си на финалната права – не ти трябва от мечка ремичка!

Стефан Северин