От началото на септември близо 12 хиляди души ще обикалят родителите на деца в ученическа възраст - разделени на 1100 екипа от учители, социални работници и полицаи. Целта им е да приберат в училище 21 хиляди български деца, които са отпаднали от образованието. Не е тайна, че огромната част от тези деца са от ромската общност. Проверяващите екипи ще могат да преценяват дали някое семейство има нужда от помощ, за да изпрати детето си на училище – като например обувки, чанта и т.н. Екипите също така ще налагат и предвидената от закона санкция за родители, които възпрепятстват децата си да посещават училище.
„За пръв път властта прави толкова масиран опит да вкара всички деца в училище“, обяви зам.-министърът на образованието Деница Сачева в Асеновград. Именно избухналото там напрежение между българи и роми преди два месеца стана повод правителството да се заеме с този „толкова масиран опит“. В началото на юли Министерският съвет одобри „механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст“. Тогава премиерът Бойко Борисов определи задачата като приоритет: „Това е най-важното нещо. Това е магистрала в знанията“.
А нямало хора, казват
Точно когато един член на правителството обяви началото на кампанията за прибиране на всички деца в училище, друг член на правителството отчете недостига на квалифицирана работна сила като основен проблем за бизнеса. Икономическият министър Емил Караниколов е фокусиран върху либерализирането на режима за внос на работници
. Правителството се държи като слепеца, който не вижда слона в стаята – хора има, само че те не могат да свършат работата, за която няма хора. Оставайки безработни, те се бетонират на социалното дъно, а това води след себе си криминални и здравни проблеми. Решаването на тази задача минава основно през образованието. Решаването на другата задача – също. Защо тогава усилието не е еднопосочно?
Липсата на квалифицирани работници потиска растежа на икономиката. БВП на България нараства с над 3% годишно, но това е крайно недостатъчно за догонваща икономика и е значително по-малко от темповете, с които растат Румъния, Чехия, Полша. В околностите на Пловдив се развива най-успешната индустриална зона в България, където непрекъснато се откриват нови производства и се търсят работници. Никой обаче не е и помислял да ги търси в 45-хилядния квартал „Столипиново“, който е само на няколко километра. Фирмите повишават разходите си, за да извозват всеки ден хора, които живеят на 50 и повече километра разстояние. Защото наетите работници са поне грамотни и подлежат на обучение. Тези в „Столипиново“ не са грамотни – поне повечето.
Как да бъдат включени в образователния и трудовия процес нищонеправещите в България?
Свързването на двата проблема – с гетата и с работната ръка, е сериозно начинание. То не е за едно правителство, за един мандат или за една партия. Това е национално усилие, което обаче някой трябва да започне.
От инцидент до инцидент
Програмата на правителството не дава отговор на този въпрос. Дори не го забелязва. Там огромният проблем с гетата изобщо не е засегнат. Докоснат е покрай мерки за прибиране на децата в класната стая и обвързване на социалните помощи с ходене на училище. Трябваше да се стигне до напрежението в Асеновград, за да се събере правителството и спешно да изработи споменатия вече механизъм, който да позволи проверяващите групи да тръгнат. Ако случилото се в Асеновград беше закъсняло с три месеца, учебната година щеше да е започнала без този „масиран опит“. А той е безспорно добра новина. Вероятно няма всички 21 хиляди отпаднали деца да започнат да ходят редовно на училище, но и част от тях да завършат учебната година, успехът ще е налице.
Необходимо е обаче повече. Дългосрочна програма с конкретни мерки – както проверяващите екипи са нещо конкретно. Без лозунги и без предразсъдъци. Проблемът е тежък и е за всички. Нито патриотарският бабаитлък върши работа, нито примиренческото „ами, те са си такива“. Една частна компания показа как става – след като австрийската EVN пое електроразпределението в тази част на България, в „Столипиново“ вече всички си плащат тока. Проблемът бе решен. Сега е ред на политиците да покажат дали могат да решават такива задачи. И ако поне се опитат, някой ден може да започнем да гледаме на тези няколкостотин хиляди български граждани не като на проблем, а като на шанс за България.
http://dw.com
