КНЯГИНЯТА КАТО ДЕМОКРАЦИЯ

Спомняте ли си сватбата на Княгината преди мно-о-го години, една приказка за царската дъщеря и нейния юнак мореплавател.

У нас юнаците са пешеходци, а Китин беше мореплавател, имаше катамаран. И всички обичаха приказката. Бабите в Самоков измисляха песни и шиеха гергеф по сцени от сватбата, на която и аз ядох и пих, но по брадата ми не капеше.

Днес с много любов и тъга откривам, че нашата обща (обществена) съдба много глупаво някак прилича на съдбата на принцесата. 

Тя, нашата демокрация, беше красиво момиче като Княгинята, носеше шевици и беше малко безотговорна и луда сред строгите костюми на братята си.

Още преди да се ожени за Китин - нещо стана с Княгината. По скоро с нейния образ. Първо тя не говореше добре български. Направо не го говореше, а и избягваше интервюта. И досега прави така.

Нашата демокрация също не говореше български. Ние виждахме и Княгинята, и демокрацията само по списания и екрани, но никога не я пипнахме с ръка, така че донякъде е съмнително дали тия двете съществуват.

И Княгинята, и демокрацията твърдяха, че обичат българския народ. Но и двете не свършиха никаква работа на българския народ. Като кучето на нивата, казват българите. Или като цар, работещ за републиката, казват други.

Но образа на симпатичната демокрация и симпатичната княгиня останаха в сърцето на българина. 

Останаха, въпреки едно неизказано нещо:

в старанието си да изглеждат добре, и демокрацията ни, и княгинята ни, леко се обезобразиха.

Никой не повдигна темата. 

И доколкото пластичните неуспехи на една жена не бива да се коментират, то изкривяването на демократичния образ у нас трябваше да се коментира на всяка цена.

Но ние не коментирахме.

Ние сме много прости, но и възпитани хора.

А трябваше да питаме - абе какво става с носа на тая демокрация? Нещо не е наред с носа й.

Нямаше обаче андерсенови деца да извикат - демокрацията е гола, освен това е грозна, кажете какво й е на носа?!

Казах, че сме хем прости, хем възпитани.

 

Демокрацията взе каквото можеше да вземе от обществото - имоти, гори, имидж и лесен живот. Всъщност у нас както Княгинята, така и демокрацията никога нищо не беше работила. Тя ядеше и пиеше наследството си. 

Вие знаете ли какво работи демокрацията? Аз не знам.

Ако е работила някога - извинявам се.

Ако е царска дъщеря - как да е. Но що се отнася до демокрацията това трябваше да накара някои червени лампи да светнат. 

Но у нас червените лампи са забранени от демокрацията - заради цвета.

 

После всичко затихна - демокрацията живееше около нас като княгиня, но ние нямахме идея как живее, какво яде и колко пие. Освен това беше ясно, че демокрацията страда заради образа си в огледалото. Много хора виждаха в този образ вече чудовище, а не красива демокрация. Но ние си мълчахме за демокрацията, както си мълчим за грешките на пластичната хирургия.

Пластичната хирургия е осакатила повече жени, от домашното насилие на село. Но е модерна и за нея влюбено говорят дори журналистите.

И с демокрацията е така.

Днес образът на Княгинята е обругаван и съсипван, защото тя направи някаква малка катастрофа с кашпа. Замислете се обаче над голямата катастрофа с демокрацията, която разби съдбата на милиони хора у нас.

 

Демокрацията ни е пияна и осакатена. Вместо да си го кажем и да се лекуваме, ние фалшивим и купуваме на демокрацията пет кофички кисело мляко - за да докажем, че е по-малко пияна, отколкото е пияна.

Освен това близките на демокрацията излизат с декларации, как демокрацията не е пияна, а е нещастна. Според мене е и двете, случвало се е на всеки.

Нямаше да напиша всичко това от уважение към княгинята и към мечтаната демокрация. Но ме съсипа версията как демокрацията била нещастна, защото си изгубила кучето.

Или не беше кучето. Папагалът беше. 

Или не беше папагалът.

Но със сигурност демокрацията нещо е изгубила.

Някой ден ще изтрезнее тая демокрация и ще открие като на филм, че е изгубила себе си.

 

След версията за папагала - и княгината ни, и демокрацията ни вече са бутафорни и все повече влизат в литературни жанрове като фарс.

А спомням си - идеята беше демокрацията да ни обича като царска дъщеря. И ние да я обичаме, и да й носим дарове. Вместо това демокрацията ходи боса, псува ни, че не разбираме от демокрация и дори посяга да бие пазача на паркинга на демокрацията.

И ако за княгинята този наратив може да е фалшив и пресилен, за демокрацията ни не е.

Нашата жълтопаветна демокрация реши, че произхода й е достатъчен, за да не й правим забележки.

Забележки - че се е обезобразила, че не работи, че кърка от обяд, че не спазва собствените си правила, че това вече на нищо не прилича, че все ние сме простите и грозните, а тя е все пак от сой.

 

Демократично овластените решиха, че са последна инстанция и за истината, и за модата, и за това кой да бъде дежурен по разпъване днес. 

Кой е дежурен по разпъване днес в България?

Дали защото е пил или защото прави забележки на Демокрацията? Или и двете?

Демокрацията седи сбръчкана и обезобрзена, и преглътнала милиони собствени несправедливости и грешки, но разпъва ту някой готвач, ту някоя певица, а ако тия двамата не са пияни - демокрацията разпъва паметници. Бори се с тях урбулешката.

Защото истината е проста - нашата демокрация не знае какво да прави със себе си.

 

Но - някой от кохортата на демокрацията убие човек, това не е новина. Новина е някой пиян готвач.

Даже е световна новина - примерно, ако някое от децата в андерсеновата приказка хване въшки - това е сензация.

 

За да изгледжа и за да се държи така демокрацията - за това са виновни журналистите. Те трябваше да са децата от андерсеновата приказка, в която княгинята е гола (и с чип нос).

Нос толкова чип, че не е нос.

Да, грубичко е, казано така.

Но ако ми е жал за Княгинята силно, то вече нямам никаква милост към оядената, оперираната, изкуфялата, прелюбодействаща демокрация от околовръсното.

Време ни е за нова приказка.

С нови образи.

Как да постигнем нова приказка ли?

С крясъци. Ако децата не се разкрещят, няма да има нова приказка и демокрацията ще е все така боса, гола, пияна, безработна, нещастна, нечестна, развратна и неуспешно оперирана.

Не чувам обаче крясъци.

Казах ви - голяма беда е хем да сме прости, хем възпитани.

Мартин Карбовски

lentata.com