Когато щъркелите тръгнат на юг, пенсионерите се връщат! Става дума за градските, оправни и работливи пенсионери, които имат нещичко на село. Те тръгват в края на март и в края на ноември се прибират с натежали багажници.
Днес посрещнах един – два пъти с кола няма да може да прекара консервите, бурканите с пилета, ракията, която си е направил на село. Харесвам такива мъже! Те обикновено казват – пейката не дава нищо! И са прави! Един от тях преди бая години ми даде обява , да я пусна във вестника. И ми рече: понеже много се оплакват, знам, трудно е, имам къща на село с два декара двор – каня още трима пенсионери, да направим кооператив. Няма да вземам наем, ще гледаме заедно зеленчук, пилета, прасета – на есен делим на калпак ! Спомням си този благороден порив, спомням си, че никой не се отзова. И си казвам – когато лястовичките и щъркелите полетят на юг, пенсионерите / ама работливите!/ се връщат с пълни багажници в града!
