Реално нито един от ангажиментите още не е спазен
Нашите политици не правят нищо съществено, освен изпращането на протестни ноти
Крайно немислимо е омразата срещу страната ни, срещу сънародниците ни там, да продължава до безкрай
Вероятно поради политическата обстановка в страната ни и моментните приоритети, изказването на македонския певец Ламбе Алабаковски (запалил българския културен център "Иван Михайлов" в Битоля, заради което получи единствено условна присъда въпреки острата реакция на България.), в което заяви: „Много съм щастлив и горд от това, което направих, защото в крайна сметка, сега след толкова време, всичко се получи в полза на нашите хора - никой няма право да ви провокира във вашите собствено жилище и да ви поставя ултиматуми”, почти не беше отразено от медиите ни.
Също толкова между другото мина и съобщението на сайта на Mинистерството на външните работи на Северна Македония, гласящо, че процесът на конституционни промени е вътрешен въпрос на РСМ, с което се отхвърли и предложението на служебния ни външен министър Николай Милков България да бъде част от процеса на обсъждане на новите текстове в конституцията им.
Макар на 11 април да се разбра, че се събра работна група, чиято работа ще е да подготви конституционните промени там, стана ясно, че в нея няма да има представители на македонските българи, за разлика от такива на сръбската правна школа.
Към момента изглежда малко вероятно тези промени, касаещи българите, скоро да бъдат направени, макар натискът върху РСМ в тази посока постоянно да се засилва от външни фактори. Миналият месец там бяха на посещение върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел и еврокомисаря по разширяването Оливер Вархеи, които заявиха, че „Северна Македония се е ангажира лада промени Конституцията и да включи граждани, които са част от други националности, като българите”, с което ясно дадоха да се разбере, че в противен случай присъединяването на РСМ към ЕС няма как да се случи.
С това са напълно наясно както управляващите в лицето на премиера Димитър Ковачевски, така и лидерът на най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски, които се чувстват притиснати до стената и припряно търсят с каква формулировка да се случи това, за да успеят да покажат на македонския народ, че са надхитрили българите и включването в Конституцията им е само формално.
Мицкоски вече предложи да се изисква по някакъв начин от България, че освен вписването на българите в основния закон на страната, ние повече няма да имаме никакви други изисквания и никога няма да наложим ново вето. Абсолютно нелепа и смехотворна идея, като се има предвид, че това е само едно от условията, които РСМ се ангажира да изпълни, подписвайки т.нар. френско предложение. Не по-малко съществено е и задължението им да спазват Договора за приятелство, подписан през 2017г. между двете страни, включващ защита на правата и интересите на българите в РСМ, прекратяване на езика на омразата, отваряне на досиетата от комунистическия режим и реабилитиране на жертвите с българско самосъзнание от режима.
Реално нито един от тези ангажименти още не е спазен, за да можем да кажем, че вписването на българите е единственият нерешен още въпрос. Напротив, той е съществен, но просто е един от многото.
И не просто не се спазват никакви договорени отношения, а се наблюдава именно обратният процес – изостряне на езика на омразата спрямо българите там и въобще българите и България, закриване на български клубове, промени в законите, за да не могат те да носят имената на наши исторически личности, редица действия, подобни на това, за което Алабаковски даже получава трибуна, за да се похвали.
Достатъчно е да си припомним серията от посегателства срещу българските клубове в Битоля и Охрид, като кулминацията бе побоят срещу Християн Пендиков, главен секретар на Българския културен клуб в Охрид "Цар Борис Трети".
Това се вижда и от нашите управляващи, като министър Милков заяви, че РСМ не са направили нито една стъпка в посока на спазването на френското предложение, на Договора от 2017г., на промяна в учебниците им или каквито и да е други обещани действия от тяхна страна.
Но макар и поредният служебен кабинет да показва, че вижда и не одобрява действията от отсрещната страна, реално нашите политици не правят нищо съществено, освен изпращането на протестни ноти, с което да демонстрират, че търпението ни не е безкрайно и във всеки момент можем да спрем преговорите им за присъединяване към ЕС. Защото, съгласете си, все пак има, трябва да има някакво прилично време за изпълнение на всичките договорени ангажименти. И не толкова за друго, а защото е крайно немислимо омразата срещу страната ни, срещу сънародниците ни там, заплахите, престъпленията, всичко това, да продължава до безкрай. Тук въобще не става въпрос дори за присъединяването на РСМ към ЕС, това си е предимно тяхна грижа, тук говорим за нас и правата на нашите сънародници, за нашата история, за истината. Кой може всъщност да каже колко е времето, допустимо цялата им фалшификация, цялата им реторика, постоянните опити за пренаписване на историята да продължат, докато там се отглежда още едно поколение, закърмено с омраза към предците си
trud.bg
