Кой, как и защо бил използвал техника за заглушаване. Защо летището в София не разполага с такава техника

Приказки под шипковия храст.

Кой, как и защо бил използвал техника за заглушаване. Защо летището в София не разполага с такава техника.

„Било въпрос на средства“ – ни казва експертът.

Еми... много ясно, че става въпрос за средства.

И още по-ясно е, че който има пари и се чувства застрашен, ще иска да си пази живота от евентуална атака с дрон или от взривно устройство, което може да бъде активирано дистанционно.

Още през 90-те имаше градска легенда, че Големия Маргин използва заглушител в колата си. И тогава това някак не беше голямата национална драма.

Покрай открития преди дни мощен GPS заглушител в София обаче всички се втурнаха да обясняват колко е незаконен.

Да. Незаконен е.

Само че аз се замислих за нещо друго.

Как точно законът позволява на човек да се защити от съвременните технологии, с които може да бъде наблюдаван, следен или дори убит?

Преди време в групата на „Оборище“ имаше публикация за дрон, който в тъмните часове обикаля съвсем близо до прозорците на жилищата.

Какво правиш в такава ситуация?

Не знаеш кой го управлява.

Не знаеш дали снима през прозорците.

Не знаеш защо е там.

Не знаеш дали някой просто си играе, наблюдава конкретен човек или събира информация.

А днес един дрон може не само да носи камера. Може да пренесе и взрив.

И какво правиш, ако имаш информация, че си застрашен?

Подаваш сигнал.

Добрееее.

А как доказваш заплахата?

Някой ти казва: „Имам информация, че подготвят покушение или убийството ти.“

Но същият човек отказва да отиде в полицията и да даде показания, защото се страхува. Не вярва, че информацията няма да изтече. Страхува се, че утре и неговият живот може да бъде застрашен.

Тогава какво?

Как доказваш пред държавата, че заплахата е реална?

И колко време ще отнеме?

Сигнал. Проверка. Преписка. Оценка на риска. Становище. Разрешение... последният да затвори вратата.

Само че човекът, който те наблюдава или е решил да те убие, няма административни срокове.

И дронът му също няма да чака ничие одобрение.

Затова проблемът за мен е много по-голям от това дали един заглушител е законен.

Законът много ясно ти казва с какво нямаш право да се защитиш.

Но какво ти дава насреща?

Разбира се, решението не е всеки да си купи мощен заглушител и еВе мамата на ефира като блокира GPS сигнала на половин град.

Но между това и пълната липса на възможност за техническа защита има огромна разлика.

Защо да няма противодронови системи с ограничен обхват? Нека бъдат сертифицирани. Нека се записва всяко задействане. Нека да има контрол и сериозни санкции при злоупотреба.

Но защитата да е налична преди да стане... "белята".

Защото... сега каква е алтернативата?

Да чакаш дронът да наднича през прозореца ти, докато установиш кой го управлява?

Или да чакаш нападението да стане „непосредствено“, за да получиш право да се защитиш?

При дрон с взрив тази „непосредствена опасност“ може да продължи няколко секунди.

А после държавата с години ще разследва кой, защо и как го е направил.

Технологиите се развиват много по-бързо от законите, които трябва да ни защитават.

Правото на защита не трябва да започва, когато нападението вече е започнало.

Трябва да включва и правото да го предотвратиш.

И още нещо.

Ами воайорите?

Ами онези, които използват дрон, за да ви надничат „под чаршафите“?

Дронът застава пред прозореца ви през нощта. Снима какво се случва в собствения ви дом. После съдържанието може да се озове в някоя „специализирана“ група в социалните мрежи.

Законът защитава ли неприкосновеността на личния ви живот?

Как точно я защитава в момента, в който камерата е пред прозореца ви?

Какво може да направите? Отивате в полицията и подавате сигнал - И?

Докато някой установи чий е дронът, кой го управлява, откъде го управлява и какво е записал, той отдавна е отлетял. Ако вОбще се установи.

А записът?

Той вече може да е копиран, изпратен на десет души и качен в интернет.

После можете да подавате жалби, да търсите кой е снимал, кой е публикувал и да водите дела.

Но интимният ви живот вече е станал обществено достояние.

И отново стигаме до същия въпрос:

Защо законът се занимава толкова подробно с това какво нямате право да направите срещу дрона, а толкова малко с това как можете да спрете посегателството, докато то се случва?

Дронът отдавна не е просто летяща играчка.

Може да бъде камера.

Може да бъде средство за следене.

Може да събира информация за навиците ви.

Може да наруши интимността на дома ви.

А може да бъде използван и за физическо нападение.

Въпросите очевидно са много повече от това, което компетентните органи смятат, че са установили покрай един установен и намерен заглушител.

ПП Въпросите, които поставям са на вниманието на върналите се на работа народни представители - предайте им ги. Да не се правят на умрели лисици.

Лилия Божкова