Кой ви кастрира, бе, продажници?

Не знам дали сте чували, но липсата на тестиси може да направи мъжа световноизвестен певец. Още преди години, когато на жените не е било позволено да пеят в хоровете на църквите, момчета са изпълнявали фалцетните тонове. Съответно, за да не променят гласовете си през пубертета, те са били кастрирани. Няма тестиси – няма тестостерон. Ако се чудите как изглежда съвременен кастрат, е достатъчно да си представите някой наш политик. Който и да е...

Родните ни избраници са по-наведени от всякога, а ентусиазмът им да работят, се изчерпва единствено до безропотно изпълнение на заповедите, които най-често идват от някоя Висока порта, но в съвременен вариант – я Брюксел, я Москва, я Вашингтон. Даже още преди да ни се скръцне със зъби от някоя посока, политиците ни опитват да предусетят посоката на мислите и желанията на биг босовете и бързат да покажат, че са слушали в час, като изпреварят всички в изпълнението на всяка директива, всяка глупост, която идва от онази посока. Всъщност „глупост” е много слабо определение за абсолютните скопяващи националното ни достойнство и икономика решения.

Да вземем за пример Шенген. Вместо отдавна да ни пуснат в пространството, Австрия е наложила вето спрямо нас и Румъния върху разширяването, което обаче предизвика ответната реакция на северната ни съседка – тя блокира участието на Австрия в заседания на НАТО. Нещо повече, съседите ни са категорични, че дипломатическият път не е достатъчен и трябва да се търсят други начини, а румънският премиер Марчел Чолаку, заяви: "Докато съм министър-председател, няма да приема австрийският канцлер да е лицемер и да продължава да унижава Румъния”.

Вие можете ли да си представите наш политик да излезе с такива думи, насочени към някоя страна или чужд управник, които по един или друг начин спъват важно за нас решение? Поне с думи, защото да мислим, че е възможно да реагира и по начин, сходен с този на Румъния, е утопия. Та, нашите са се навели по-ниско от трева, надявайки се да получат поредната порция: „Браво”. Само не се усещат, че потупване по рамото няма да има, не за друго, а защото в позицията, която са заели, ги достига единствено подметката на тези, на които се кланят.

А т.нар. Зелена сделка? След като бе приета, ние поехме ангажимент да преустановим ползването на въглища за производството на електроенергия до 2038 г. година и съответно намаляване на капацитета ни на ТЕЦ-овете с 80% до 2030 г. Или казано по друг начин - 40% съкращаване на емисиите до 2025 г., поне 55% намаляване на емисиите на въглероден диоксид до 2030 г. и нулеви емисии в атмосферата към 2050 г. За разлика от нас, както винаги се случва, други категорично се противопоставиха на тези срокове, като Полша се договори ТЕЦ-овете ѝ да работят до 2049-а. 

От нетен износител, и то в топ 3, ще се превърнем във вносител на електроенергия, но това никой от неуважаемите фалцети не излиза и не признава. Напротив, те се скъсват да ни обясняват, че нямало да има проблеми, защото сме щели да отключим огромен „зелен потенциал” на засегнатите въглищни райони – соларни системи, водородни долини, алтернативни икономически дейности. На думи звучи прекрасно, но в действителност нито някой ни дава гаранции, че това е възможно, нито пък преквалифицирането на толкова голям брой останали без работа, а и предимно по-възрастни хора, ще е изпълнимо. 
Преминаването на алтернативно гориво в ТЕЦ-овете пък е абсолютно невъзможно, защото по думите на специалисти от комплекс „Марица-Изток” - „без цялостна подмяна на топлообменната система, не е възможно да работят”. 

И защо въобще погледите са обърнати основно към страни като нашата, когато най-големите (фактологично и безспорно доказани) замърсители - Китай, САЩ, Индия, Русия, по никакъв начин не са засегнати от наложените над някои „необходимости”? 

Пределно ясно е, че управляващите ни не смеят, не искат, не знаят как да защитят интересите на България, обричайки в близко бъдеще на безработица, емиграция и глад цели региони – Стара Загора, Кюстендилско, Пернишко. Разбира се, за това им слугуване, по-височайшите ще бъдат възнаградени, като техни близки и фирми ще станат много, много богати.

И като говорим за екология, за Зелена сделка, за замърсяване от въглищата, колко хора и платени екоактивисти са наясно, че ще има нови, просто различни замърсявания, защото ще се затворят рудници за въглища, но ще се отворят такива за... примерно редки метали. Друга идея е замяна на ТЕЦ-овете с фотоволтаични паркове, обаче отпадъците, които се създават на вече ненужните панели, ще са огромни, защото те съдържат крайно опасните и вредни олово и кадмий. А пък какви панели у нас са инсталирани, откъде са внесени, дали не са били за хвърляне, защото експлоатационният им срок някъде по света е изтекъл, но тук сме им се зарадвали, абсолютно никой не знае, не следи, няма такива статистики. Това чули ли сте го обаче от някой наш политик? Е, техният потенциал не е чак толкова висок, факт, стига предимно до фалцетно пеене в общия хор от кастрати. 

Прогресът е неизбежен, това е факт – в голяма степен важи и за въглищата. Въпросът е кога и как. Алтернатива може да е ядрената енергия. Но и там положението не е по-розово – за добро или зло АЕЦ Белене потъна в небитието, а изграждането на нов 7-и (говори се и за и 8-и) енергоблок в Козлодуй, се бави от години. Правителствената ни до момента не са отделяли сериозно внимание на тези възможности, а енергийното и икономическо развитие в този посока, сякаш също е тема табу за родните фалцети. Да сте чули за някаква дългосрочна стратегия в тази посока, за това, че да се работи по изграждането и експлоатацията на нови ядрени мощности са необходими десетки, стотици, според някои – хиляди инженери? Някой, някъде, в някой университет да е планирал за в бъдеще подготовката на подобни специалисти? 

Кой въобще от родните ни управляващи смятате, че го е еня какво ще остави след него? Те живеят ден за ден, като някой клет пияндурник, който просто се моли да има бутилка алкохол и тази вечер, утре си е за утре. Е, да, в ролята на бутилката, за управляващите ни е пълната днес банкова сметка. Дали утре няма да са пътници, какво ще оставят на страната си, ще имат ли бъдеще тук децата и внуците им, това не са въпроси, чиито отговори ги интересуват.

Някои решения наистина са неизбежни, всичко си има своята цена, приоритетите се сменят. Но умните държавници извличат ползи за своя народ, а не мислят на дребно, нито се чудят къде и пред кого да подвият крак или гръб. Ние просто нямаме държавници, а временно пребиваващи във властта некадърници. И продажници, страшни продажници, за които думи и изрази като отечество, просперитет на българите, челни позиции в тази или друга област, успехи за страната ни – не са важни. Разбира се, въпросните начело, са наш избор и наши грешки. Те не биват автоматично инсталирани, а ние, поради наивитет или апатия, им даваме всички лостове на управлението, след което започваме жално, жално да се вайкаме. 

Вероятно единственото, което ни остава, защото явно толкова си можем и до това ниво стигат амбициите ни – сносен живот, ядене и пиене на масата и телевизор, пред който да цъкаме какви смешници са начело на държавата ни, е да си припомним историята от началото – ако не друго, управляващите ни са отлични фалцети, чиито изяви плащаме всички ние.

Автор: Виктория Георгиева

trud.bg