МИНЬОРСКО-ЕНЕРГИЙНАТА  И ПОЛИТИЧЕСКАТА,  И БИЗНЕС СТАЧКА

МИНЬОРСКО-ЕНЕРГИЙНАТА 

И ПОЛИТИЧЕСКАТА, 

И БИЗНЕС СТАЧКА

.

Безспорно е, че тя е политическа. 

Такава е, защото част от основните организатори са кандидати за местната власт от „Левицата” (АБВ-то на Румен Петков и Първанов), а в Пернишко и Кюстендилско от „Възраждане" и БСП. 

Безспорно е, че е политическа, защото в Маришкия минно-енергиен комплекс не стачкуваха енергетиците от бившите „Марица Изток” 1 и 3. Те обаче са частни от една страна, от друга страна мощностите им са модернизирани още навремето и затова натрупаното досега от печалби е значително.

От трета страна – владеещите ги под марката на западни инвестиции олигарси имат нови планове за развитието на централите, сградите и района около тях, дори ако производството на ток спре. Един факт – на единица енергийна мощност в тази централи персоналът е близо три пъти по-малоброен спрямо този в държавната „Марица Изток” 2. И далеч по-квалифициран. Та затова там работническа стачка няма – за тези хора винаги има осигурена работа в бъдеще. 

И от четвърта страна: зад тези западно-български и руски олигарси стои и един олигарх Христо Ковачки, който се оказа техен говорител. 

 

.   

Безспорно е, че стачката е бизнесстачка. 

Основният бизнес интерес е на ТЕЦ-овете в Старозагорско с говорител според мен олигарха Христо Ковачки и на неговите собствени мини и ТЕЦ-ове. Идеята е проста: да бъде запазено сегашното статукво. То се изразяваше в горене на италиански боклуци (скандалът стартира с мое разследване), нарушаване на режима за квотите в ТЕЦ-овете на Ковачки и на практика щедри държавни субсидии. 

Сега идеята е да му се плаща за „студен резерв”: т.е. централите му да поддържат готовност да произвеждат електроенергия, но без фактически да работят. А през зимата заради политическите му възможности да работят на пълни обороти, макар че трябва да бъдат затворени незабавно, понеже не отговарят на никакви съвременни и екологични изисквания. Да напомня, че когато същите миньори многократно стачкуваха през изминали години за неизплатените им месеци наред заплати, Христо Ковачки не само брутално се опита да смаже протестите, но дори осъди част от стачкуващите в Кюстендилския окръжен съд. 

А сега аз считам, че олигархът насърчи за стачка персонала си не само в тези две области, но и онзи в Старозагорска. 

Маришките частни ТЕЦ-ове имат същия интерес: държавните субсидии за студен резерв и "ужасната" предстоящи зими, за да работят по молба на държавата с безплатни от нея квоти за въглеродния оксид (както беше съвсем доскоро).  

_____________________________________

Бизнесстачката приключи, понеже маришките олигарси и Ковачки постигнаха интересите си, както и съответните бизнесполитици, стоящи зад гърба им (виж в началото на поста). Политическата стачка в държавните маришки мини и държавната „Марица-Изток 2” продължава, понеже партиите зад нея клатят Сглобката и правителството. 

_______________________________________

.

Чак на последно място и на този фон стачката е нормален протест за опазване на работните места. Пиша на този фон, защото ако за миньорите в мините и работещите в ТЕЦ „Марица Изток 2” и тези на Ковачки целите са основните, за организаторите на протестите, които практически ги диктуват, не са. 

.

И най-сетне стачката извади наяве съществуващите проблеми в енергетиката, корупцията там и капацитета на държавното и частно управление. 

Споменавам корупцията, защото в регионалните планове за инвестиции са посочени единствено фирми, свързани със Сглобката. 

Същестуващите проблеми са разсейването на държавата и политическия елит още от преди приемането ни в ЕС за ситуацията с климата и въглеродния оксид. Протоколът от Киото, който е подписан от България, е от 1997 г. и влезе в сила през 2005 г- - две години години преди приемането ни в ЕС. Т.е. и време е имало, и знание е имало още тогава какво предстои. 

.

Новите проблеми са капацитетът на политическите елити и правителството за бъдещето на тези региони и плановете за тях. Най-общо основната и единствена идея се свежда до следното: тук има едни европейски пари и България трябва да ги прибере. Как и с какво да ги прибере: фотоволтаици, фотоволтаици, фотоволтаици… 

.

Ако прочетете регионалните планове и интегрирания национален план за енергетиката и климата за 2021-2030 г., ще се хванете за главата. Дори комунистическите Тезиси за петилетните развития не бяха толкова нереалистични и толкова примитивни четива. 

Щели сме да правим заводи за фотоволтаици. Дръжки – китайската конкуренция съсипа тези в Западна Европа, а Румъния и Турция отдавна се наместват на този пазар (наскоро в Румъния започна строителството на подобен голям завод) Т.е. безнадеждно сме закъснели. Щели сме да развиваме тежко машиностроене ( вятърни турбини и т.н.) Господи, на някои никога няма да им дойде умът в главата – новото е добре забравеното и провалило се, негодно за България старо на един отдавна отишъл си от този свят комунистически Политбюровец (Огнян Дойнов).

На този елит дори не му хрумва в главата, че въглищата имат и др. бъдеще – като суровина за химическата промишленост и това е бързо равиващо се научно и технологично направелние в света и Европа. Не му хрумва, че рано или късно, но до десетина години ЕС с директиви ще извади от експлоатация всички досегашни автомобили и изцяло ще премине на електрически, което ще изисква поне поддръжка на сегашните енергийни мощности, а не затварянето им. Не му хрумва, че газът отново ще се върне на старите си ценови равнища и „Марица-Изток 2” може да бъде оборудвано с такива турбини (както Доган го направи с ТЕЦ „Варна). Не му хрумва, че в момента в смета и ЕС се създават десетина нови индустриални сектори и би било добре да се наместим там вместо в изтърканата плоча „фотовалтаици”. Не му хрумва, че бъдещето „зелен водород” (акцент в плана за Старозагорско) изисква много и много вода, но тя не е там, а на брега на Черно море. Не му хрумва, че възхвалите в тези планове за високата квалификация и достатъчната работна ръка в Старозагорско са бълнувания на „експертни” мозъци, които дори си нямат понятие за демографската и образователно-квалификационна катастрофа у нас...

.

Стачката в крайна сметка е поредният болестен симптом за корупцията и примитивизма на българската икономика, за примитивизма на българските граждани, за примитивизма на управляващия страната ни елит. Пореден симптом е за липсата на основното в нашата държава – ясно и реалистично бъдеще!

Григор Лилов