Мненията са от осанна до анатема. Всяка година се повдига въпросът за ония пари, измервани в тонове злато, които сме платили на Руската империя, за да изгради наново държавата ни. Но тази година имаше и нова червена нишка, прокарана от евро-атлантическите ни партньори, която успя да обиди единствения ни скъп гост за празничния юбилей - патриарха на Москва и цяла Русия Негово Светейшество Кирил Московски. Патриархът си тръгна огорчен от нашия общ с руския народ празник и не спести нищо от това на от официална София.
Дори президентът Радев го отнесе заради упоритото споменаване на приноса на Полша, Финландия, Румъния и Украйна в нашето Освобождение. Баш на празника и в Министерския съвет, и в Президентството, и по всички телевизори, упорито се изпълняваше една и съща мокра поръчка - всички като навити пружини говореха безспир за „приноса" на Полша, Украйна, Румъния и чак далечна Финландия, наравно с кървавата саможертва на руския народ за нашето Освобождение.
И Румен Радев само веднъж в словото си отсрами властта, като спомена за император Алексей Втори, който обявява война на Османската империя.
И това отношение доведе до уж малък, но фактически конфликт, с потенциал да накърни и без това разстроените ни отношения с Русия.
Негово Светейшество Кирил Московски подчерта с неприкрито разочарование на лицето и с горчивина в гласа, че впечатленията му от празничния юбилей са двояки и „Я открыто скажу об этом на весь мир".
Светиня му го каза в лицето на Румен Радев, от когото точно не очаквахме подобна груба грешка на празничния парад. В интерес на истината обаче, преди това премиерът Борисов и куп други се надпреварваха нагло и безпардонно да благодарят на Полша, Украйна, Румъния и чак на далечна Финландия, за нашето освобождение, сякаш се подиграваха с високия руски гост и с пролятата кръв на руския народ за нашето Освобождение.
Негово Светейшество Кирил Московски подмина веднъж с гордо мълчание просташкия намек, втори пък подмина подобни идиотщини в устата на други по-първи българи на честванията на връх Шипка, но като че ли от думите на президента Радев той се засегна особено дълбоко.И с право.
Поне един наш държавник трябваше да отсрами честта на българския пагон.
Историческата истина недвусмислено говори за това, че войници от споменатите горе народи също са оставили костите си по нашите земи и са мрели за нашата свобода, но те са участвали в единната руска армия.
Както каза право в очите на президента Радев светият отец:
„Не Польша, не Литва - Россия!" И продължи: „За мен беше трудно да слушам всички тези позовавания за участието на други държави в освобождението на България.
Нито полският сейм, нито литовският сейм са взели решението за започването на войната с Османска Турция. Освобождението на България от османското робство е кървава страница от руската история И още: „Ние сме за историческата истина, г-н Президент.
Ние тази историческа истина сме я завоювали със своята кръв. И не може да има никакви политически и прагматични причини тя да бъде премълчавана днес или лъжливо интерпретирана!". Сигурно някой веднага ще се разскачат, че реакцията на високия ни руски гост е преувеличена. Не, хич не е преувеличена. И един як тупаник им трябва на нашите политици, за да се усетят къде са забравили домашното си възпитание.
Защото последствията от това нагло омаловажаване на ролята на Русия в нашето Освобождение ще има своята политическа и икономическа цена. Не можеш да очакваш осъществяването на проекти като АЕЦ „Белене" и „Южен поток", а да се държиш като невнятно диване баш когато най не трябва! „Всички разговори за дружбата се проверяват от реалността. Ако, говорейки за дружбата, ние забравяме за жертвите, които са били дадени за освобождението на България, тогава тези думи престават да имат значение", директно каза патриарх Кирил.
И за съжаление, това е най-неприятното следствие от мократа поръчка, изпълнена от първия до последния „държавник" баш на общия ни юбилей с Русия.
Колко трябва да си зомбиран, че да не усетиш как цялата държава завличаш в едни тъмни геополитиче-ски дебри, от които този път я се отървем, я не. Колко трябва да си кух, тъп и нагъл, че баш на 3 март не руският посланик Анатоли Макаров да те поздрави от екрана на БНТ, а полският посланик?! Братя, докога ще търпим хлевоустите и нагли „експерти" по българската история да си печелят парите от Сорос и компания на наш гръб и на гърба на братските ни връзки с руския народ.
За сметка на общата ни история, на общото ни бъдеще! Докога ще обиждаме и себе си, и честта избитите руснаци и българи за Освобождението на България с волското си търпение?! Може би има доста „българи", които гледат на тоя скандал като на пипера върху празничното ястие на 3 март?
Може би сеирджийската им натура има нужда да си начеше крастата" и със светия ни национален празник, и с юбилея ни, и с честта на високия ни гост - патриах Кирил. Е, те точно тези „българи" са виновни за масово разпространяваното соросоидно отношение към българската история.
Българи, които си кръщават децата с чужди имена, че нямало да живеят в България... Слава Богу, Негово Светейшество е забеля- зал неподправената признателност и възторг на българския народ към себе си и руския народ. Слава богу, ние, простите българи, които със сигурност сме в стотици пъти повече от платените клакьори нашите нови господари, не можем да „забравим" историческите факти, още по-малко естествената си признателност и любов към руския народ. Празничните безобразия не се изчерпват само C незаслужената обида към паметта на пролятата руска и българска кръв.
Що се касае до американската пиар агенция под кодовото название МВнР, нейният служител - генералният консул на страната ни в Одрин - Васил Вълчев, направо обгази орталъка, дето има една дума.
Явно турчеещият се генерален консул на България в Одрин - Васил Вълчев, навръх празника призовал гостите си в ресторанта да се отдаде почит с минута мълчание прави на турските бойци, загинали край сирийския град Африн в наше време. Според автора на тази убийствена новина - ген. Симеон Николов, бивш зам.-министър на отбраната, консулът ни в Одрин говорил пред гостите си в ресторанта за „турските мъченици, отдали живота си в битката при Африн".
Консулът Вълчев говорил само за национален празник, не за Освобождението на България и това е излъчено в турски видеорепортаж по комшийските медии в контекста на подкрепата на инициативата „Маслинова клонка" от страна член на ЕС!. Тая инициатива „Маслинова клонка" може да ни изяде главата.
Става въпрос за турска военна операция в Сирия, в района на Африн, чиято цел е да смаже сирийските кюрди. И дори президентът на съседен Иран определи като неприемлива и трябва час по-скоро турските войски да се оттеглят от Сирия. А пък турският президент се закани тази операция срещу кюрдите в Сирия да продължи и в Идлиб... Гледайте само в какви мътни води и на чия страна ни закара турското мекере и служител на Външно министерство консул Вълчев! В международен конфликт ни вкара, а тук реакцията идва по линията на един сайт от контраразведката ни.
А как Вълчев се озова там? Кой му нареди да нарежда България до Турция в сирийския конфликт? Защо това не става масова дискусия в медиите? Аман от скрити лимонки, бе! Съсипаха ни държавата! Ген. Николов правилно пита - а кой собствено е упълномощил генералния ни консул в Одрин Васил Вълчев да говори от името на цитираната еврочленка България!
И докога чиновници на Министерството на външните ни работи ще действат като банален пиарщик на политиката на Пентагона на Държавния департамент на САЩ или пък на съвременния Гьобелс - Джордж Сорос?! Веднага да се отзове обратно Вълчев от поста си в Одрин е малко.
Би трябвало да бъде отстранен въобще от дипломатическото поприще за това чисто безобразие навръх националния ни празник. И срещу него да бъде повдигнато обвинение за държавна измяна.
Това ще е един добър старт към прочистване на държавата ни от агентите на чуждо влияние. Връщайки се обратно на честванията у нас, няма как да подминем и една друга велика глупост, довела до крайност противопоставянето между Президентството, Министерския съвет и Народното събрание, която резултира в отсъствието на премиера Бойко Борисов, на председателя на Парламента Цвета Караянчева, на министрите и политиците от ГЕРБ от празничния прием, традиционно даван от президента на България.
Липсваха и Обединените патриоти, които напоследък започнаха да преминават с неестествена лекота границата на приличието в подкрепата си за Борисов. Тяхното отсъствие направи ужасно впечатление.
Подобна истерична реакция, баш когато честваме 140 години от Освобождението си и„целият свят сега нази гледа" как ще одрискаме публично отношенията си с Русия е не просто недопустима и безобразна. Реакцията на нацупилата се дружина е чиста прос-тащина, която повече не трябва да търпим.
Защото нашият търпеж към тия овластени, но недорасли за властта келеши всъщност обижда собствената ни интелигентност. Обижда и националното ни чувство. Инак колегата Анна Заркова ги размаза във фейса: „Чета тук как две-три гадинки се възмущават: Защо Бойко Премиера, помощникът му, депутатите му, министрите му и шефката му на Парламента не били отишли на тържествения прием на държавния глава в чест на Освобождението!... Еми как да идат хората, бе?! Заети са. Купуват от Гинка ония проценти от ЧЕЗ...". Пак ще го кажем, нищо че на всички е ясно: дигайте се, братя, да изметем и почистим от боклуци държавата! Че и в чужда война някой ден ще осъмнем въвлечени, без да ни питат, и Русия ще отблъснем дотам, че вече няма да има кой пак да ни се притече на помощ и да ни извади от ямата.
Нора Стоичкова
в. Уикенд
