Защо много нормални хора не харесват политиците, политолозите, журналистите? Защото повечето политици, политолози, журналисти не обичат нормалните хора да изразяват мнение. Не ги слушат. Откъде-накъде ще ги слушат? Те са елит. Те знаят всичко. Мнението на народа за тях е само бележка под линия. С много дребен шрифт. Така мисли както дясната, така и лявата част на елита. А това, което най-силно вбесява елита, са резултатите от референдумите. Без значение дали са местни или национални. Оказва се, че народът изобщо не гласува така, както иска елитът. Така да се каже, не оправдава очакванията. Преди няколко дни хората в Трън категорично показаха, че не искат земята им да бъде дупчена. В дебата веднага се включиха учените глави, които безкрайно снизходително обясниха на хората в Трън две неща. Първо, били много прости, и затова гласували срещу интересите си. Второ, референдумът им бил незаконен. Ако резултатът от референдума беше друг, учените глави щяха съвсем други неща да говорят.
Другото голямо политическо и експертно шикалкавене е свързано с темата за мажоритарните избори. На национален референдум българските граждани ясно казаха, че искат точно такива избори. Оттогава експерти и политици им обясняват колко тъпо са гласували и как нищо не разбират. Всички тези обяснявачи трябва моментално да си скъсат дипломите за „висшо”. Както и сертификатите за едноседмичните курсове в Оксфорд . След това да ги изядат. Защото правило номер едно в демократичните държави е да слушаш какво казват избирателите. Да не се гнусиш от мнението им. Да го приемаш. Без значение дали ти харесва или не. Хората поскаха мажоритарните избори. Съответно политическата класа трябва да им ги даде. Не да обяснява колко са тъпи-и изборите, и хората, които ги искат. А като си говорим за тъпотия, през последните месеци чух доста глупави аргументи срещу мажоритарната система. Най-нефелният от тях е, че мажоритарните избори бетонирали съществуващата система и нищо ново не можело да възникне, осъждала ни на вечно господство на един модел. Отдавна съм забелязал, че много от членовете на политическата, анализаторската и журналистическата каста не могат да мислят. Ама като не могат да мислят, поне да гледат какво става. У нас и по света. Пак преди няколко дни имаше парламентарни избори. Във Франция. Където системата е мажоритарна. Според мненията на нашите велики политици и политолози, статуквото там трябваше да е вечно. Защото, нали, мажоритарните избори бетонирали съществуващия модел. Бетонира статуквото друг път. Една напълно нова партия, тази на Еманюел Макрон, разби статуквото. Пак повтарям, да не би някой велик анализатор да не е разбрал, при мажоритарни избори. Традиционната френска десница е сразена, а традиционната френска левица е направо размазана. При мажоритарни избори. И какво се оказва? Избирателната система нищо не бетонира. Ако се появи нова, харесвана от хората, политическа сила, тя ще отнесе статуквото с бързината, с която жълтопаветник отнася грант от „Америка за България”. А колкото повече традиционните политици си правят оглушки за мнението на народа, толкова повече вероятността да бъдат отнесени нараства.
