В края на миналия месец написах тук, че България би могла да бъде добро място за мирни преговори между Русия и Украйна. Радвам се, че подобна идея (ни най-малко не претендирам за авторство) вече е издигната на държавно равнище, след като президентът Румен Радев обяви днес, че България би могла да домакинства на бъдеща лидерска среща между Русия и Украйна.
Стотиците коментари, които фейсбук постът ми предизвика преди две седмици, бяха разделени между адмирации за подобна възможност и категорични мнения, че България няма капацитет за такова нещо. Кой щял да води преговорите и т.н.
Истината е, че за домакинство на мирни преговори се изисква най-вече политическа воля и кураж. Останалото е логистика. Никой не очаква български държавни лица да преговарят. От нас се иска само да предоставим мястото и удобствата такъв разговор да може да се състои в подходящия момент.
Има обаче нещо, от която бихме могли да се възползваме. Като например да поканим (или да се присъединим към) близка страна партньор, обиграна във воденето на всякакви преговори. Като Израел например. Израелският премиер Нафтали Бенет се срещна с руския президент Владимир Путин и разговаря по телефона с украинския президент Зеленски. Той вече е навътре в това посредничество. Но България просто е по-близо до страните в конфликта. Във всяко отношение, най-малкото чисто географски. Да не говорим, че руснаци и украинци заедно са ни освобождавали (1878 г.) и заедно са ни окупирали (1944 г.) По-близки и по-равноотдалечени от нас едва ли ще намерят.
Та на идеята за българо-израелска посредническа кооперация - България, както и Израел в случая, е водена от един изключително сериозен мотив да участва в търсенето на мирно решение. И ние, и израелците имаме по около 150-200 хил. души в Украйна, които наричаме свои сънародници. А това не е малка причина, съгласете се.
Преди две седмици голяма част от коментарите под поста ми бяха посветени на това защо България не може да бъде място за мирни преговори между Русия и Украйна. Защото сме натовци, твърдеше едната половина. А другата - защото сме големи путинисти. А като се замислите дори този еквилибриум на противоречието единствено доказва колко сме подходящи.
В крайна сметка даже да не посрещнем Путин и Зеленски в България, ще ви кажа защо имаме нужда дори от самата идея за мирни преговори у нас. Защото не знам дали можем да сдобрим лесно руснаци и украинци, но знам, че имаме отчайваща нужда да помирим сами себе си.
Ние българите, които водим непрекъсната, всекидневна война един с друг за всичко и то от години. Ние самите имаме нужда от мирни преговори. И дано накрая се помирим.
Георги Милков
