Българската култура изчезва. Все по-бързо. Да, има българи, които пишат книги. Рисуват. Композират. Режисират. Но с много редки изключения създаденото от тях не впечатлява. Не е оригинално. А когато на една култура й липсва оригиналност, тя е едно нищо. Повечето творби на български автори приличат на пластмасови ГМО-продукти, отгледани в лабораториите на безидейния постмодернизъм. В тях няма живот. Няма страст. Няма вик. Основно има предъвкване на баналности. На политически коректни клишета. Почти никой не твори със сърцето си. Почти всички творят с мисълта как да получат поредния грант от поредното чуждо NGO. И това важи не само за творците. Важи с пълна сила за занимаващите се с езика - критици, анализатори, журналисти. Някога имаше хора на духа. Днес има хора на фондациите. На „Америка за Българя“ и всевъзможни други. А когато чужди фондации започнат да определят интелектуалния климат в една държава, смятайте тази държава за тотално изгубена. В някои страни управляващите разбират това. Например в Унгария. Наскоро там се опитаха със закон да спрат разрушителното влияние на един Соросов университет върху оригиналната мисъл. А влиянието му е разрушително, защото той произвежда либерални бройлери. Създава хора без собствени идеи. Хора, натъпкани с всевъзможни шаблони. И какво стана след като в Унгария се опитаха да се противопоставят на тази тенденция за унифициране? Целият наднационален финансово-политически елит почна да се кара на Виктор Орбан. Да го заплашва. Защо? Защото пречи на унификацията. Преди 1989 г. лоботомираха хората в Източна Европа с догмите на марксизЪма-ленинизЪма. Днес ги лоботомират с клишетата на евро-атлантизЪма. И който се опита да попречи на това, бива наказван. Е, Викор Орбан поне опита. Българските управляващи не се опитват. За тях културата не е важна. И затова са я харизали на чуждите НПО-та. Това е срамно. За културата в България трябва да се грижи българската държава, а не задокеански фондации. Ако държавата не създава национално-отговорен елит, NGO-тата ще създадат национално-безотговорна каста. Ще имаме еврокомисари, които „стокират“ вещите си в получени по втория начин апартаменти. Ще имаме творци, които „инициират проекти“. Произходът им ще е български, но няма да имат нищо общо с България. Вместо България, ще обичат спонсорите си. Онези, които ги хранят. Онези, които ги учат как да творят. Нашият културен елит заприличва все повече на политическия ни. По своят безродност.По своята отдаденост на чужди каузи. По неспособността да създава оригинални идеи. А това е най-прекият път за изчезването на една държава. Хубаво е да има магистрали, но когато няма собствена мисъл, все едно нищо няма. България върви със самоубийствена упоритост към нищото.
Петър Волгин
