Нищо не е по-велико от любовта. И от добротата

Нищо не е по-велико от любовта. И от добротата.

Те са истинският въздух за вдишване. Добротата е най-висшата форма на интелект, тя е най-фината, най-възвишената форма на човешко общуване. И нито пари, нито политика, нито власт, нито рейтинги … могат да се сравнят с това - да бъдеш добър човек.

Бъдете добри хора. Каквото и да ви струва това.

Някой сега може да ми каже „Ама ти защо говориш с толкова патос?“

Ами … ще кажа говоря с патос, за да не се разплача, защото вчера видях нещо, което ме разтърси.

Един професор, човек с титли, с власт, с години опит, в коридора на една болница вместо да излекува едни хора, ги разплака.

Разплака онези жални, объркани хора, които не знаеха какво им е, които трепереха между хипотетичните диагнози, страх и надежда. И той, вместо доброта, избра грубост. Вместо търпение - повишаваше тон. Вместо човечност - беше арогантен и надменен.

Не е патос това, болка е. Болка от това, че добротата е станала рядкост.

И какво като си специалист по диагнозите. Няма наука, която да замести сърдечния тон на човечността. Няма титла, която да придаде стойност на студено сърце.

И ако някой ден добротата изчезне от болниците, ако се превърнем само в биохимия и протоколи, тогава … лечители ли сме?

Бъдете добри хора. Каквото и да Ви коства. Защото когато добротата се умори, идва тъмнината. Когато нежността бъде осмивана, грубостта става закон и затова доброто не бива да се уморява, не бива да се отказва, колкото и да го боли.

Доброто трябва да остане будно, дори когато светът е брутално лош. Защото истинската победа не е в аплодисментите, а в това да не изгубиш сърцето си по пътя. Какъв е смисълът от титлите и позициите, от това да те дават по телевизията или да си овластен, ако ти си лош човек? И ако не помагаш?!

И ако добротата падне на колене, ние сме тези, които трябва да я изправим отново. Не заради наградите. А защото без добротата светът е грозен. Ужасно грозен и страшен.

За тези двадесет и пет години, четвърт век ефирен живот, съм разказала 1358 лични истории. Всяка една е човешка, жива и уязвима. В началото всичките мои герои имат страдание, болят ги телата, болят ги загубите, операциите, болят ги думите, които не са били изречени навреме. Но после … като едни феникси те възкръсват. От пепелта на болката създават светлина. Превръщат раната в знание, падането в полет и тъмнината … в пътеводна звезда. Невероятно, нали?! И това не е Холивуд, а е реален живот! Истинският реален живот!

И ако има нещо, което истински знам, то е … че всичко, което съм научила, съм го научила от тях. 

От тези крехки, силни, прекрасни хора, които са минали през ада, но не са изгубили сърцето си. 

И са страдали достойно.

От онези, които са останали добри, въпреки болката и неправдите.

Благодаря за наградата, но … именно те - не победителите, не безгрешните, а страдалите с достойнство, са живите доказателства, че добротата е най-висшата форма на сила. Че човечността не се ражда в лекотата, а в тежестта, в онези мигове, когато избираш да светиш и да останеш добър, дори когато си наранен. И около теб има лоши.

И ако моите истории са успели да докоснат някого, то е само защото техните животи са били факли, а аз … просто един отдаден човек, който е носил светлината им през ефира.

Поклон.

И благодаря.

Неделя Щонова