Един коментар под пост на приятел ме вбеси. Заедно с наблюденията ми тези дни. В Пловдив по традиция големи протести няма. Не, че всички сме доволни, ама да сме айляк и да висим като мокри чорапи по кафенетата май повече ни отива! На вчерашният протест имаше много млади хора, голяма част от тях с колички с бебета, или водещи малки деца. По Главната шествието предизвикваше освен подкрепа, и отвратени и погнусени погледи от пиещите биричка и кафенце по заведенията.
Явно хора успели, които не се притесняват за утрешния ден, за децата си, за бъдещето им. Които са доволни като свиня в кочинка от съществуването си и бъдещето на държавата изобщо не ги интересува. Или още по-лошо, толкова далеч са стигнали в извратеното си виждане за света, че се чувстват като някакви интелектуалци, отправили погнусен взор към протестиращите плужеци, които са недоволни.
Май някой беше казал, че няма нищо по-лошо от оядения интелигент. Който си е доволен от себе си, че си е намерил ниша и категорично отказващ да вдигне капаците от очите си, сакън да не види реалността и да се разстрои.
Отгледахме поколения, които са граждани на света, но не и българи. Които обожават либералните ценности, но никога не произнасят думата "родина". Които ще сложат ръка на сърцето си и ще се поклонят на ЛГБТ знамето, но няма да целунат знамето на България!
Горко ти, Българийо, с такива българи. Имало е време, образованите и интелигентните първи да се борят с несправедливостта, да дават живота си за свободата и независимостта на България, докато сега са първи на копанята с храната....
Не мога да упрекна бедните, които нямат достъп до образование, които не могат да си позволят да отсъстват от работа и се страхуват за хляба на децата си. Но тези самозабравили се оядени деца на дъгата, не мога! И няма!
И затова е още по-важно останалите, които все още наричаме България - Родино, на които сърцето ни застива при пеенето на химна, да се борим. И заради тези, които са се отказали от борбата и заради тези, които са се отказали от България!
Елена Гунчева
