България, тая тъпа държава – така се изходи световно известен творец тези дни. Творец..?!
Никога не съм разбирала „творчеството” на Кристо. Да опаковаш някаква сграда не намирам нито за смислено, нито за артистично, нито за изкуство, нито за естетично, нито за обогатяващо, извисяващо, облагородяващо, катарзисно, вълнуващо и т.н., което именно е целта на изкуството. Това „изкуство” е контра изкуство и обезсмисля и подменя истинското такова. Нещо като трети пол, Анита Мейзер за Мисис България, Mитьо Пищова за пpeзидент и нигериец за Гласът на България.
Нещо като авангардизма в изобразителното изкуство, състоящ се в пърформънс, при който „творецът” се качва гол на сцената, надупва се към бяло платно и изстрелва съдържанието на предварително напълнения си с боя анус. А после има наддаване на търг кой да купи футуристичния експеримент на творческия му гений. Кой да знае, че в 21 век културната еволюция ще е такава гротеска.
Кристо е еквивалент на това в модерния експресионизъм на бутафорния сюреализъм в инсталациите. А aко не го харесвате (не заради изказването му, а заради „изкуството” му), то е защото сте прости, консервативни, с промити от комунизма назадничави мозъци. То и комунизъм „имахме” колкото и демокрация, но това е друга тема.
Последната ни донесе Кристо. И Криско – в културата, политиката, медиите, образователната мисъл и където се сетите още. Viva la democratia! Но тя и отне.
Демокрацията отне възможността на хората да изглеждат умни и нормални - даде им свобода на словото и на себеизявата, и те разкриха дълго прикриваната си глупост и несметна простотия. Свободата развърза езици, които преди бяха здраво стискани зад зъбите. Даде възможност за пълноценна публична изява на гласове, които едва сричат, да заглушават всяко слово и смисъл, превърна онова, което беше периферно, в централно – по силата единствено на неговата масовост. Посредствеността триумфира, маргината завзе центъра, варварите нахлуха насред амвона на хилядолетна култура и си устроиха духовна оргия. И докато манипулатори строят илюзорни замъци, а невротици живеят в тях, Кристо опакова обитанията им. Да опаковаш безсмислието.
Колко години работа и колко средства, за едно нищо? Нямам представа какво работи този човек, как си изкарва прехраната докато опакова с години поредната бутафория, кой спонсорира опаковането и каква печалба му носи, но сигурно има „скрит смисъл”.
Скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод - на такава книга попаднаха наскоро. Клетото то е толкова скрито, че и авторът не знае за него. Книгата сравнява делото му с ”революция в света на изкуството”, като се посочва, че „опакованите му творби успяват да разкрият истинското значение на обектите”. Как се разкрива истинското значение на Райхстага с една опаковка от плат само авторката на книгата знае.
Но пътят до берлинския монумент е дълъг. Започнал е с опаковане на пишеща машина и телефон, градира в опаковане на петролни варели, за да стигне до исторически паметници. Напомни ми един художник експресионист, който също започна с малко – първо рисуваше протестни плакати с прасета, но еволюира до арт модернист, оцветяващ исторически паметници, в розово. Но за разлика от Кристо остана неоценен.
Криското на инсталациите винаги е предизвиквал у мен скептицизъм, а реакциите на възхвала към него- искрено недоумение. И това, че рицарят на неоекспресионизма се е изказал по този начин за България, не е нито учудващо нито неестествено – то е продължение на целия му творчески паноптикум и тенденцията на разграничаване от България. Страната, от която го е срам.
А срамно за нас не е какво е казал за държавата ни, срамно е за него така да говори срещу народа си. Макар смачкан, той продължава да ражда таланти. Те пеят даровито, рисуват, играят във филми, печелят златни медали в международни състезания по математика, физика, астрономия, гимнастика, лека атлетика...технологии.
Кристо, върви да опаковаш неразумието си, далеч си от българските таланти, не само географски. Да плюваш по родината си можеш само ако живееш в нея, бориш се и сърбаш всичките й горчилки. И макар често да чуваме от сънародници по най-различни поводи възклицанието „тая тъпа държава!” - това не е омраза към България, това е огорчение и безсилие.
Прочее, опаковането на предмети в плат не е откритие на Кристо – едно време в соца си „опаковахме” москвичите в брезент пред блоковете. Така че този арт вече сме го гледали и Кристо не може да ни впечатли.
Светлана Велева
http://pogled.info
