Днес беше опелото на 46-ия парламент.
Той беше мъртвороден, затова опелото можеше да се направи още преди два месеца.
Според Тошко Йорданов, това бил Парламент на лицемерието.
Обаче в прощалната си реч Христо Иванов беше въодушевен: мнозина казвали, че има много боклуци в парламента, но той се запознал с повечето боклуци и се оказало, че не са боклуци.
Според него, била направена стъпка в правилната посока.
Публиката обаче вижда друго: с тия стъпки в правилната посока и следващите парламенти ще отиват набързо в небитието.
Няма съгласие. Няма и личности, които да родят разумното съгласие.
Дребни хора се изживяват като големи играчи.
И в последния ден пак се джафкаха безсрамно и несмислено.
И оставиха едно категорично свидетелство за пълната си безпомощност и ненужност: служебният финансов министър отказа да се яви и да отговори на един важен въпрос, дори писмено не благоволи да го направи.
Такова незачитане е показателно за престижа на парламента.
И, изобщо – дали, докато няма шанс да се състои един смислен парламент от разумни личности - да НЕ се спре броенето на сакатите подобия.
Защото, отгоре на всичко, сега мнозина случайници ще напишат в биографиите си, че са били депутати в два парламента/45-ия и 46-ия – колкото да унижат допълнително парламентарната ни история.
Да се спре парламентарния летопис и - ако направят редовен кабинет и стане ясно, че виждат по-далеч от носовете и джобовете си - да се поднови отново.
Идеята изглежда еретична, но е полезна дори за парламентарните несретници/реколта 2021 година.
Да минат в нелегалност, за да не дразнят излишно Историята и Народа.
***
Кеворкизми от по-ранни години:
Депутатите често говорят така, сякаш имат наочници.
***
На някои медии парламентът продължава да им изглежда като лавка за тестостерон – и изобщо не схващат, че той е фалшив.
***
Никакъв парламент не е в състояние да промени неандерталската същност на някои хора.
Кеворк Кеворкян
www.kevorkkevorkian.com
