Мръсно, брате, се живее сред проститутки фактурирани. Които от един и същий парясан морал се опитват да произведат различни идеологии.
Независимо дали днес ще обсъждаме цигани, изтребители или паметници – ще ги разпознаете, защото винаги започват разговора от идеологическото, а не от обективното начало.
Няма ли идеология, по възможност поднесена с истеричен патос – ще стърчат само платежни нареждания от джобовете. Един гол ценоразпис ще остане, по който ще осчетоводяваме големите предателства на дребно.
Мъчно, брате, се живее сред проституция евтина. Която от един и същий личен поминък се опитва да определя различни исторически курсове. И не от днес или вчера – поминък от векове за векове е тоз занаят, брате.
Стидно, брате, се живее сред парясници разярени, че има и пó курви от тях. Представяш ли си, те се обиждат на чужда валута – на долари и на рубли, а не на поминък. Само правилните жълтици не миришат, а другите смърдят и се не трае – как може да ги докосвате, гиди мискини продажни.
Позорно, брате, се живее сред курви, които обвиняват всичко различно от тях в същия като своя курвалък. Но разбираемо е някак – как да бъде другояче, когато друго не си видял, когато друго не си бил.
Перверзно, брате, се живее сред проститутки благочестиви. Които кресливо налагат и изискват морал, докато тихо подпитват – останаха ли още от онези грантове, големите, дето ги давате именно да проповядваме тоз морал.
И подло, брате, се живее сред проституция ограничена и ограничаваща. Която стои на вечния кръстопът и като жандарм прегражда пътя. Едните дърпат на Запад, другите – на Изток. Вечния въпрос кой път да хванем. И вечно непредложения отговор, че може да имаме собствен път. Който плаща, той поръчва пътя – така го разбират и западните, и източните наложници.
Безумно, брате, се живее сред проституция еничарска. Българите вече не правят засади, за да убиват отнетите им насила деца. Вече доброволно ги изпращат и ги заклеват да не се връщат повече.
Което причинява професионални оргазми на проституиращите със западно изложение. Видяхте ли кой път хванаха децата, тях не можеш ги излъга. А те хванаха Западния път - значи в него е Истината консуматорска, значи той води до Живота нормалния. А че няма да се върнат – голяма работа, важното е да се реализират децата.
Този път ни отнема всичко и няма кой да го прокълне пуст да опустее – колкото да кажем нещо на раздяла, колкото да не е без хич. Трудни сме за разбиране понякога, брате.
Трудно, брате, се живее сред проституция безотечествена. Която ненавижда произхода си и иска в паспорта й да пише „гражданин на света”. Която презира народа си и работи за пълната му подмяна. Но задължително, разбира се, с идеологическа обосновка – дали ще е интернационализация, дали ще е глобализация, дали няма да се върнем към ислямизацията.
Така живеем ний, брате – от курва на курва и от век на век. Вековете се сменят, курвите не се променят, само се сменят според сезоните. Ако изчезнат окончателно, може би ще се затрият и всички останали. Може би те са тотемът на вечното ни оцеляване.
Автор
Калин Руменов
http://lentata.com
