„Стой далеч от ченгета, бивши. Доколкото знам ти кроят номер. Имам бивши колеги, читави от Варна, и мога да им вярвам. Страхувам се да не ти посегнат като на Ани Заркова. Настъпила си ги здраво. Пази се!“, предупреждава ме стара разведка, приятел.
Аз обаче имам железобетонно правило – никога не потъвам в блатото на страха.
И отвръщам: „Знам ги тука всичките лайна, наречени „ченгета“. И кво ще ми направят. Нали ме осъдиха едни корумпета. Да си ебат майката.“
Разведката е лаконичен обаче, знае старата кримка: „Минал съм през ада, с теб съм!“
Малко преди това съм на среща – даже малко демонстративно я правя – със съмишленици. Диагонално – „Външното“ през една маса – пие кафе.
Гаврим се – и го снимаме с телефона.
Повишавам умишлено глас – за да чуе по-добре „Външното“ – какво ще правя от септември месец нататък.
Часове по-късно – три коли се сменят да ми следят посоката. Три коли – защото „Външно“ ВИНАГИ действат с по три коли едновремено. По инструкция, учели се по „японска схема“.
В чантата ми вече има има един телефон от първобитнообщинния строй – с друг номер за зор заман. Върнахме се в 90-те. Чувствам се като ония някогашни хаизи, дето ходеха с по една торбичка телефони с различни номера.
Налазват ме всякакви типове с примамливи предложения за сензации, информация и удари, дето само не мен щели да ми ги кажат.
„Пази се! Кроят ти номер. Настъпила си ги здраво“.
Край морето един пръхти зад гърба ми, докато тренирам.
А слънцето жули.
Българско лято.
„Пази се! Кроят ти номер. Настъпила си ги здраво“.
Преди години едни мръсни бопаджии завъртяха такава интрига, че на косъм едни подземни момчета едва не ми плиснаха киселина.
Сама се оправих с бандитите. И ги направих приятели от врагове, защото по-мръсните от тях бяха мафиотите с полицейски звания, овъртолили ги в зловещата интрига.
Пазете се и вие!
Но – никакъв страх! Никакъв страх! Никакъв страх!
Още малко остана.
Този живот е за смелите.
Веселина Томова
Afera.bg
