За втори път в живота си го гледаме на живо – уж българи, пък вършат неприлично големи услуги за хора, които предават важни списъци в турското посолство или направо се крият в него.
И за втори път в живота си се молим неприлично за тези уж българи – дано не е за пари, за коли и за скъпи боклуци. Трябва в семействата ви да има тежко болен, който се нуждае от скъпа операция в турска клиника.
Пак няма да ви приемем като нещо по-различно от помияри, но поне човешки може да ви разберем. Поне няма да пикаем на моралния ви гроб.
А сега не разбираме нищо, особено не разбираме как конакът се превърна в последната крепост на антикомунизма. Не разбираме и принудата да посягате към чисто новия фес, уж, за да скриете старата петолъчка.
Не приемаме времето като алиби за помиярството – вижте колко е сложно навън, ако искаме да оцелеем, трябва да си сменим шапките. Вашият фес е извън времето и то е извън него.
Въобще не усещаме времето като разделно до неизбежност. Не и толкова разделно в точно този смисъл – слагайте евроатлантически фесове, иначе ще посрещате казашки калпаци. Бягайте в конака, за да не дойдат руските танкове.
Същият исторически избор може да се счита за исторически предрешен, но по-важното е, че към момента той не съществува или все още нищо не го налага. Вие обаче го измислихте, за да оправдаете с него собствената си помиярщина.
Също както измислихте собствена помиярска идеология от всичко на всичко три точки – да живей антикомунизмът, смърт на Държавна сигурност, Русия ни е архивраг.
Ако си истински антикомунист, днес трябва да си сложиш евроатлантически фес.
Ако имаш нещо против старите служби, днес трябва да вършиш услуги на чужди служби.
Ако те гони руска параноя, трябва да се скриеш в конака.
Ако имаш лоши спомени от петолъчката, трябва да я смениш със звездата до полумесеца.
Това измислихте като лозунги и вместо помиярщината ви да е някак тиха и клинична, сами я превръщате в непоносимо нахална. А най-вбесяващото е, че дори звучи гордо от устите ви. Толкова гордо, чак предизвиква носталгия по добрата стара Държавна сигурност.
Ако Държавна сигурност все още работеше наоколо – със сигурност нямаше да помислите не да се хвалите, а дори да приближавате конака в радиус от два километра. За което наистина съжаляваме и не го крием, както вие не криете фесовете си.
Издигнахте постборбата срешу комунизма във висша цел, която оправдава всички средства. Вие обаче не сте героични революционери от несъстоялата се съпротива, нито сте храбри войници на закъснялото време.
Даже еничари не сте, защото ви липсва трагиката на принудата.
Вие сте осъзнат избор, вие сте доброволно вдигнатата ръка, вие сте ръцете, които сами си навиват чалмите и сами си свалят гащите.
Вие сте потурнаци по желание и дьонмета от доброволческия корпус.
Вие дори нямате болен човек вкъщи, заради когото да правите трудни избори. И затова никога няма да бъдете българи с българите, турци с турците, нито антикомунисти с евроатлантиците.
Ще бъдете равни единствено с помиярите и точно това трябва да пише на моралния ви гроб.
Пикаем на гробовете ви, помияри проклети. Плюем, пикаем и дано не забравяме нещо
Автор Калин Руменов
http://lentata.com
