Преди време в кв. Надежда в София 53-годишен мъж се самоуби след като уби жена си и дъщеря си; във Варна 24-годишен уби възрастна жена и после се самоуби с електрически ток; на Нова година в Русе мъж намушка няколко пъти с нож в гърба съпругата си и след това се самоубил; в Пловдив 32-годишен преряза гърлото на съпругата си, а след това сложи край на живота си; в Перник мъж застреля жената, с която живее, а след това се е самоуби; миналата година друг мъж стреля пет пъти по жена и се е самоуби в мотриса на столичното метро и стигаме до пловдивското село Желязно, където млада красива и образована жена, самотна майка, наръга с нож няколко пъти 8-годишната си дъщеричка, а след това и себе си.
Случаите са много и зачестяват.
Интересното е, че никой никъде не прави никакви изводи от очертаващата се тенденция.
Версиите при всички случаи на убийство със самоубийство са винаги примитивни и простодушно тъпи: ритуал, психична болест, кавга и т.н. Липсва анализ и обобщения. Липсва реакция, липсват опити за някаква превенция.
Никой не смее да изведе от многото случаи заключението, че причината за почти всички подобни трагедии е в държавата: в системата на здравеопазването в сферата на психичното здраве, в държавната политика в областта на социалните дейности, в недостатъчните грижи на държавата за бедните и ощетени свои граждани - самотни майки, безработни, хронично болни, възрастни и др.
Основните версии обикновено са повърхностни, замотани и винаги някак гешевски оневиняват държавата и нейните служби и институции, те циментират статуквото в бездушното формално отношение към проблема.
В България основният фактор за реакция към този проблем е... психотерапията, ако имаме предвид, че почти всички извършители на убийство със самоубийство са с психични проблеми. Но психотетапията фактическа е забранена, извън Закона.
Няма Закон за психичното здраве.
В настоящия глуповат и лобистки търговски Закон за здравето понятията "психотерапия" и "психотерапевт" липсват.
Националната здравна каса не плаща за психотерапия, която е в пъти повече ползвана от психиатрията на турговците-лекари, НЗК плаща само на психиатри, някои от които безсрамно и опасно се правят на психотерапевти, без да имат никаква психотерапевтична подготовка или са само с някакъв еднодневен читалищен курс при някой софийски тарикат или тарикатка.
Психиатри, които по презумция не могат да се справят с причините за психичните страдания, които са обикновено дълбоко в човешката психика (те нямат нужните познания за нея), могат да премахват само симптоми с лекарства, шокови методи и др.
Много от предписваните фармацевтични средства самите те са опасни за психичното здраве с техните странични ефекти.
Например, има публикации, които твърдят, че 3.7% от пациентите са опитали да се самоубият докато са приемали антидепресанта флуоксетен, или Прозак; това е над 12 пъти повече от случаите при хора, приемащи други широко разпространени антидепресанти (https://m.dnes.bg/…/eli-lilly-znaela-za-stranichnite…/amp).
Излиза, че почти всеки 25-ти пациент, лекуван с този антидепресант, е със суицидни помисли, намерения и с безуспешни или с успешни суицидни опити.
Излиза, че игнорирането на психотерапията в национален мащаб ражда проблеми в сферата на убийствата и самоубийствата. Само че този факт се крие и маскира.
Издаденият тези дни Национален каталог на психолозите, психотерапевтите и психоаналитиците е първа стъпка към посигането на нормална ситуация в сферата на психичното здраве у нас, при която своята позиция имат не само богопомазаните психиатри, Господ здраве да им дава, но и психотерапевтите.
Алооу, Пѐтков, и ти, министъра на здравеопазването, чувате ли?
Ако извършителите на убийства и на убийста със самоубийство своевременно бяха позвали услугите на психотерапевт, сигурен съм, че трагичните случаи щяха да са доста по-малко.
,
Каталогът можете да си го поръчате тук:
