Много хора ще отидат да гласуват объркани, изживяващи се като в капан
Предизборната задача към ръководствата на партиите, които най-вероятно ще надскочат 4-процентната бариера за НС, е ясна и категорична – да скалъпят набързо някакво правителство. Очертава се доста разпокъсан парламент. Очевидно пак ще е вариант отнемай-къде. За партийна коалиция, каквато наскоро беше тежко катастрофиралата четворна, по всичко личи, ресурс няма.
За дву- или трипартийна също. Задължителната днес евроатлантическа декламация на партийните лидери не стига за трайно обединение. ДПС ще се класира нагоре, но не се вижда кой ще рискува да играе открито с него, твърдо се предпочита скритата форма на сътрудничество.
„Промяната“ дори и да надхвърли 10%, не става за никакво коалиране, освен с подчинените на Корнелия Нинова. Прогнозата за ниска избирателна активност изглежда убедителна, както и ниското обществено одобрение за харвадците и позитанската началничка. Защото реалните резултати от управленските им усилия са скорошни и очевидни за повечето избиратели.
Кампанията се провежда в силно стряскаща и сковаваща външна и вътрешна политическа среда. Болезнената икономическа криза, растящата инфлация, заплашително подскочилите цени на стоките от потребителската кошница действат увреждащо психиката на тревожно голям брой българи.
Пандемичните събития също изиграха съществена роля. Още в тяхното начало “Труд“ предупреди за такова обезпокояващо развитие, например психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова сподели за това в интервю. По данни за 2020 г. от Covid епидемията само депресивните разстройства са се увеличили с 25%. Още няма анализи за следващ период, но се очаква да са по-тревожни.
Освен от депресиите хората са сполетяни и от редица други нервно-психически страдания. Каквато и да е физическа увреда от Covid-19, тя има и психически последствия. Важи дори за карантинната изолация, наложена на хората. По-наблюдателните ги виждат около себе си все по-често в градския транспорт, в трафика, по съседство и месторабота.
Много нашенци на 2 септември ще отидат да гласуват объркани, изживяващи се като в капан. Повечето ще избягат от отговорността. Това е социално-психологическа каша, ще има изненади в предизборната бъркотия.
Френският лекар и философ Анри Лабори доказва, че повечето хора бягат от опасностите и битките, не се борят. Измислил е химически начин за бягство от страха и страданието - антипсихотичния препарат ларгактил (хлорпромазин). Според източници от САЩ над половината от работещите американци са на опиати. В Европа ги догонваме.
Д-р Лабори твърди, че борбата и бягството са алтернативни начини за преодоляване на стреса. Изследвал е темата чрез опити с лабораторни плъхове. Препоръчва горещо втория начин за постигане на главната цел на живота - оцеляването. То предполага човек да остава спокоен като избягва стреса. Ако не успее да избяга физически, остават опиатите. Или въображението.
Царете на бягствата от стреса на реалния живот са хората на изкуството. Като създават собствени светове, изразявайки така своята оригиналност и независимост от житейските йерархии. Като превръщат неудовлетвореността си, тревогите и страховете си в красота и хармония.
Политическото битие е конфронтационно, особено в нашето време на икономическа криза и тектонични геополитически промени. Главният резултат от противоборството е установяване на господство. Или на един мъжкар в стадото над други, например. „За“ и „против“ хегемонията на една държава още. Или битките на партии и водачи за изборен успех.
Влизането в режим на противоборство води до загуба на независимостта. А щом не може да бъдат преборени конкурентите, остава борбата със себе си, водеща до стрес, болестотворен нерядко. Предизборната шумотевица изобилства с негативни послания.
Повечето хора бягат от врагове и стресови ситуации. В Англия само 18% от населението признават, че са се оплаквали в магазин и само 2% са участвали в демонстрации. Счетоводна фирма в САЩ установила, че само 6% от личните недоволства на служителите са довели до протести, а 21% предпочитали да страдат мълчаливо.
И у нас не е много различна картината. Всяка масова вяра, особено религия, е бягство от травмиращия живот, отдръпване в духовността. Или в мистицизма и фундаментализма. Днес най-често в хобита, спорт, шопинг. Във всичко, с което може да се запълни свободното време - шоу, серийни филми, наркотици, висене в мрежите.
Дълъг процес предстои, изискващ от политическите водачи и активисти сериозни знания, умения и талант, за да изкарат днешния европеец на улицата и площада, пред избирателната урна или машина. Тежко изроденото „ляво“ в ЕС отдавна е насочено срещу интересите на мнозинствата в страните. Проумелите измамите са достигнали критичната маса.
В мозъците на еврокирчовците думата „демокрация“ е напълно изпразнена от буквалното си съдържание. Туземните „променящи“ много бързо доказаха, че нямат задръжки да лъжат нагло, да обещават неизпълними неща, надменно да считат избирателите за лапнишарани. И сега пак очакват да им повярват за 3 тунела под Балкана, 4 моста над Дунав и затвор в Банкя. Всуе!
Протестен вот пак ще има, вероятно този път май ще го обере „Възраждане“. Изглежда сме пред тенденция в повечето страни от ЕС, последно я видяхме в Швеция и Италия. По-скоро антиглобалистка и консервативна, отколкото националистическа. Преди това срещу люта съпротива я прокараха в Унгария и Полша, отстояват я досега.
При най-ниската избирателна активност в историята на Италия спечелиха „Италианските братя“. Лидерът на „братята“ Джорджа Мелони посочи своето и на партията символ-верую: „Бог, родина, семейство“. Три яки шамара по безсрамните брюкселски неолиберали-богоборци в ЕК и ЕП!
И политическите виждания на партията: „Да на естественото семейство, не на ЛГБТ лобито, да на сексуалната идентичност, не на джендър идеологията, не на ислямското насилие, да на сигурните граници, не на масовата миграция, не на големите международни финанси, не на брюкселските бюрократи“. Пределно ясно. Нито е неофашистка партията, нито ултрадясна.
Еврокирчовците са гневни, заплашват, готвят подривни мероприятия. В гимназия в Милано вече подкокоросаха групичка ученици към окупацияв знак на недоволство от изхода от изборите. И на „ботуша“ има умнокрасиви, недоизправени и отровници, преследвачи на индивидуално щастие.
И премиерът на Нидерландия Марк Рюте побърза да заяви, че резултатите от парламентарните избори в Италия са му причинили безпокойство. Кристален неолиберал, ярък представител на крайно „аз-центрираното“ общество на запад, дълбоко наджапало в блатото на депресии, самота и пристрастявания. Ценности като семейство, вяра и родина са някъде далеч за космополитите.
Чак от Америка се изока недоволна и сърдита шефката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, заканва се: „Избори се проведоха и в Швеция. Ако нещата тръгнат в лоша посока, имаме инструментите, както в случая с Полша и Унгария.“ Както наскоро Унгария, заплашва и Италия с финансови санкции.
У нас до италианския вариант има много време. Скоро с оглед войната в Украйна се очертава някакво скалъпено по препоръка на Посолството целево, експертно или от този сорт правителство с трудно и съмнително бъдеще. За това намекват предизборните изявления на фигури от ГЕРБ, ДПС и ДБ.
Може и позитанските ляво-десни да уредят в някоя комбинация. „Възраждане“ в приятна опозиция ще отнася удари, ще трупа опит и ще гради партийни структури. Ако става за фактор в родната политика.
Автор: Д-р Илия Илиев
https://trud.bg/
