Ако има нещо по-отблъскващо от избухналото насилие в Каталуния в неделя, това са поредната проява на двоен аршин и бягството от отговорност на официален Брюксел. "Референдумът е незаконен", заявиха от Европейската комисия след цял ден мълчаливо съзерцание на ескалиращото напрежение в испанската провинция, растящия брой на битите и ранени граждани и полицаи и очевидното безсилие на испанските власти да овладеят ситуацията. Да наречеш "вътрешен проблем" всичко това, като застанеш на страната на силния и му дадеш коз за оправдание на "неприемливите методи", е висша форма на лицемерие. Защото същият този Брюксел подхожда по съвсем друг начин, когато си приписва правото да раздава "справедливост" и "правосъдие" - да речем в Донбас, Сирия или Косово.
Ама те не били в ЕС. Значи там може всичко: референдуми, разпалване на конфликти, в които финансираме и въоръжаваме опозицията и стимулираме сепаратистите, признаване на цели държави и какво ли още не. Тогава ревем за спазване на "човешки права" и за "правото на народите на самоопределение". Ако обаче огънят подпали нашата черга, такива работи са "неприемливи"! Още повече, че Рахой е от ЕНП, а ЕНП управлява ЕС, кралят на Испания също е "наш човек." Разни там "принципи", "ценности" - всичко е вятър и мъгла за балъците, когато трябва да спасяваме собствените си кожи. Но защо въобще ни е нужен ЕС, след като нямал отношение. Цивилизованият подход трябваше да бъде активно посредничество за решаване на кризата, но явно това важи само за държави и народи "втора ръка". Какво пречи на Меркел и Макрон например да спретнат споразумение, подобно на Минското за Източна Украйна, и да принудят Мадрид и Барселона да седнат на масата за преговори? А може би в Брюксел си мислят, че след цялата тази вакханалия проблемът е решен и ще отшуми от само себе си? Кой? Рахой ли ще обединява нацията си след кръвопролитията? Защо за неговата оставка се мълчи, а за вече "отписани лидери" ЕС настоява в "официална позиция"?