Румънците! Ах, румънците!
И докато този народ беше събран и оформен точно вчера, българския е на няколко хилядолетия. И дотук.
Колкото и да се съпротивляват няколкото възможни човека в България, тук не живеят граждани. Румънците са граждани, българите - поданици. Румънците винаги са имали усещенето на работодатели на властта, българите - винаги на колене пред всяка установена власт. Факт.
Имах илюзии, че естествената граница на европейския континент може да бъде преместена на Босфора. От българите. Имаха шанс след влизането в ЕС! За съжаление и на дело, българина предпочете да остане в азиатския екарисаж и да бъде не по-различен от турчин, персиец или арабин. Меко казано - да си натиска парцалите и да има свой султан, който да го язди, храни и отглежда. Като добитък! Гнусота.
Европа започва от Дунав, нагоре. И така ще си остане. Само след няколко години едно цяло поколение ще отиде безмълвно и опиянено в гробищата, а следващото ще бъде вече извън държавата си. С деца и внуци. Ще търсят земният рай на земята, след като са го напуснали! Модифицирани зомбита, завинаги изгубени във време и пространство. Еднодневки.
Това е тъжната истина. Истината за османските поданици, наричащи себе си българи. Дребни хищници, които някога бяха пример за света. Някога разнасяха светлината на знанието в Европа, днес - духат собствените си свещи...
Николай Марков
