Да, виновна е, че е
оставила бебето си.
Но по-добре да ѝ помогнат
да излезе от бездната на
безпаричието, вместо
да я глобяват
Александър навърши три месеца на 1 август. Може би един ден, когато порасне, той ще научи своята невероятна одисея. Оставен от майка си в градинка в софийския квартал “Младост” в горещото пладне на един юлски ден. Видели го две жени, дошла полиция, закарали го с линейка в болница.
Междувременно откриват майка му - 38-годишната Мария Иванова, и сагата продължава във все така драматични тонове. Пак на същия 1 август от майка на изоставено бебе Мария Иванова става обвиняема. Законът го изисква. Защото, като е оставила бебето си без надзор, тя е “създала опасност за неговото физическо и душевно развитие”, пише в прокурорското обвинение. Така само три месеца след като е дала живот на Александър, Мария е обвинена за престъпление по чл. 182, ал. 1 от Наказателния кодекс. И тъй като е с чисто досие до този момент, наказанието може да бъде глоба - от 1000 до 5000 лева вместо затвор.
Ето тук вече абсурдът е на път да затвори кръга.
Очевидното не може да се скрие - а то е, че безпаричието е притиснало жената до стената.
Когато нямаш работа, не получаваш достатъчно подкрепа за майчинството си, защото помощите от 185 лв. не стигат, нямаш мъж, другото ти дете го гледа баща му, виждаш само едно - бездна, от която няма измъкване.
Дал си живот на дете, което не можеш дори да нахраниш. Какви перспективи има пред него - да гладува, докато един ден не тръгне с майка си да рови из кофите на София. Ако дотогава не е свършила със себе си от отчаяние.
И дори след като историята гръмна, ето каква “помощ” получи Мария - ще я обучават социалните служби, “за да ѝ повишат родителския капацитет”. Чудесно, няма що!
Не е ясно точно как се повишава родителският капацитет и какво въобще се крие зад тези усукани думички. Но вероятно социалните имат и кантар, с който го мерят, за да установят дали обучението е преминало успешно, кой знае... През това време Мария ще пише заявления и молби да върнат детето ѝ, ще стане “обект на процедури”, както ѝ обяснили от социалната служба.
Ама хайде стига сме си играли на стражари и апаши, защото майчинството е свята територия. Щом някой е нагазил в него с кални ботуши, хепиенд със сигурност няма да има.
Ако българските данъкоплатци издържат толкова много агенции (като тази за закрила на детето), социални служби със съответните служители и дори началник (във всяко кметство) и какви ли още не тинтири-минтири, за да се правим на европейска цивилизована държава, защо те не си вършат работата като хората?
Не е ли ясно, че не стига да премятат едни папки с документи, трябва да са видели хората от живия живот. Да са отворили очите си за мизерията, в която битуват - и те, и децата им, и тримесечните им бебета. Сега е лесно да заклеймяват майката и да искат да ѝ повишават родителския капацитет (като че ли майчинското чувство подлежи на тренировки). Още по-лесно е да я натирят като престъпница с една люта глоба от 5000 лева, каквито тази жена едва ли ще види накуп в живота си.
Случаят “Мария” със сигурност не е единствен в държавата. Със сигурност има и други десетки, може би стотици или хиляди майки, които броят стотинки за млякото на децата си, събират левчета, за да им купят обувки, да платят сметките за тока и водата. За училище, за учебници и тетрадки даже не подсказваме, защото при толкова всепоглъщаща бедност кой ти мисли за училище, кой въобще смее да говори за бъдеще.
Бъдеще време в такива случаи направо е забранено.
Затова, който не знае какво е децата му да заспиват гладни, какво е да броят стотинките за хляб, нека да не се прави на прокурор. Бедността и мизерията може и да не са задължително орисия, но когато го застигнат, човек лесно слиза в бездната на отчаянието. Оттам нататък до това да оставиш количката с тримесечното си бебе може и да изглежда направо страховито, направо нечовешко, антимайчинско, но е логичен финал на една житейска драма.
Докато следя новините за Мария Иванова, на редакционния телефон се обажда жена. Представя се, казва, че е завършила психология и търси контакт с майката. Самата тя има тригодишно дете и иска да помогне на Мария. И със сигурност ще го направи.
Ден преди това се обади друга жена - от Обзор. И тя иска да помогне с каквото може. Готова е заедно с други жени от града да изпратят дрехи, храна, памперси.
Вероятно ще има и други, които да помогнат. Най-важното за Мария обаче е да види светлина в тунела - да си намери работа. Точно тук трябва да получи истинската, най-голямата помощ.
Тогава едно по едно нещата ще отидат по местата си. Ще може да си върне Александър. Ще може да му купува храна, дрехи, дори играчки... Някой ден може би ще има пари за сносна квартира, за да се върне при нея и 13-годишната ѝ дъщеря. Кой знае, дано да печели достатъчно, че да има и за хладилник, пералня... Звучи невероятно, но защо не...
Ами това е, животът продължава - със или без социалните служби. Които в крайна сметка са създадени точно за случаи като този на Мария, но точно тогава те просто се издънват.
Генка Маркова
http://24chasa.bg
