Скандалният договор разкри как властта е лъгала за военната помощ към Украйна

Прочетох споразумението между България и Украйна, подписано на 30.03.2026г.

И не, не ангажиментите които поема България са най- важното в това споразумение, а ангажиментите които е изпълнявала досега. Обичайно управляващите крият или лъжат .

От това споразумение става ясно какво се е случвало и кой носи отговорността.

В по – голямата си част задълженията на България се определят с израза „ България ще продължава да …“.

Сътрудничеството в областта на отбраната не е от вчера. Още през 2022г. България е поела ангажименти със Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Украйна за БЕЗВЪЗМЕЗДНО предоставяне на въоръжение, техника и боеприпаси, , както и чрез механизми на ЕС и НАТО, включително критично оборудване с произход от Европейския съюз и САЩ.

Със споразумението от 30.03.2026г. България се задължава да продължи да предоставя и работи за РАЗШИРЯВАНЕ на военната помощ за Украйна за периода на действие на споразумението въз основа на заявените от Украйна нужди.

И досега България е осигурявала подкрепа за повишаване на капацитета на личния състав от силите за сигурност и отбрана на Украйна в рамките на механизмите за обучение на ЕС и НАТО, както и на двустранна основа.

 Осигурявано е от българските власти обучение по английски език за украински военнослужещи, по искане на Украйна, както и обучение на английски език за украински пилоти и техници. България и Украйна са извършвали съвместен мониторинг и обмен на информация относно морската сигурност в Черно море.

Със споразумението България се задължава да проучи възможностите за предоставяне на индивидуално и колективно обучение на силите за сигурност и отбрана на Украйна.

 Предвиждат се съвместни обучения и подготовка в следните области: военни учения; военно образование; програми за обмен на студенти от военни училища; военно образование и практическото обучение на украински персонал в учебните институции на Министерството на отбраната на Република България; индивидуално и колективно обучение за украинските военноморски сили в области като: операции по абордаж, военноморско сътрудничество и насочване на корабоплаването (NCAGS), противоминни операции и водолазни операции по обезвреждане на експлозивни боеприпаси (EOD), съвместни учения и плаване на украински офицери на български военноморски съдове.

Какви задължения поема България в областта на отбранителната индустрия ?

Едно от тези задължения е да увеличи капацитета и способностите си в производството на приоритетни оръжия и боеприпаси, както и да разработи възможности за създаване на индустриални линии за съвместно производство на необходимите видове боеприпаси, както и за производството им на територията на Украйна.

Друго задължение на България е да насърчава / разбирай да лобира за / интегрирането на отбранителната индустрия на Украйна в Европейската отбранителна технологична и индустриална база (EDTIB.

България се задължава да подкрепи Украйна да интегрира своята отбранителна индустрия в рамките за отбрана и сигурност на НАТО и ЕС, като се възползва от пълния спектър от инициативи в подкрепа на отбранителната индустрия/ Европейската отбранителна технологична и индустриална база (EDTIB), Европейската отбранителна индустриална стратегия (EDIS) , Европейската програма за отбранителна индустрия (EDIP), както и инструмента „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE).

България се задължава да извършва съвместно с Украйна трансфер на технологии, иновации и съвместни експериментални тестове на системи и продукти от отбранителната индустрия.

България поема ангажименти по разминиране на Черно море, включително за съвместно справяне с плаващите морски мини, в рамките, но не само, на Противоминната група в Черно море (MCM Black Sea), в съответствие с Меморандума за разбирателство относно създаването на тази оперативна група.

България поема задължения за подобряване на инфраструктурата, улесняваща военната мобилност през коридорите Юг-Север и Запад-Изток, включително по маршрута на Паневропейски коридор VIII, предлагащ алтернативен транспортен маршрут, свързващ Адриатическо море с Черно море и шест държави членки на НАТО.

 В споразумението България потвърждава ангажимента си да подкрепя Украйна в пътя и към пълноправно членство в ЕС и НАТО.

 България приема да работи заедно с Украйна за всеобхватен, справедлив и траен мир ПРИ УСЛОВИЯ ОПРЕДЕЛЕНИ ОТ УКРАЙНА , както и потвърждава ангажираността си към КОАЛИЦИЯТА НА ЖЕЛАЕЩИТЕ.

Ангажиментите на България – да подкрепя усилията на Украйна за осигуряване на незабавно освобождаване и връщане на всички незаконно задържани, насилствено преместени и незаконно депортирани украински деца и цивилни граждани, и подвеждане под отговорност на лицата и организациите, отговорни за незаконното депортиране и разселване.

България потвърждава ангажимента си да държи Руската федерация отговорна за причиняването на щети, загуби или наранявания на лица и организации, както и на държавата Украйна, в резултат на международно неправомерните ѝ действия в Украйна или срещу Украйна, включително агресията ѝ в нарушение на Устава на ООН.

България препотвърждава, че Руската федерация трябва да понесе правна отговорност, включително чрез обезщетение за всички щети, загуби и вреди, причинени от подобни действия.

България подкрепя ефективния старт на Специалния трибунал за престъплението агресия срещу Украйна както и влизането в сила на Разширеното частично споразумение за Управителния комитет на Специалния трибунал за престъплението агресия срещу Украйна.

България потвърждава, че Руската федерация трябва да плати за дългосрочното възстановяване на Украйна. 

Руските суверенни активи под юрисдикцията на България остават замразени.

България се задължава да осигури бързото влизане в сила на Конвенцията за създаване на Международната комисия по исковете за Украйна, приета на 16 декември 2025 г. в Хага и създаването и стартирането на дейността на Международната комисия по исковете за Украйна.

България се задължава да работи заедно с Украйна за създаването на МЕХАНИЗЪМ ЗА МЕЖДУНАРОДНИ КОМПЕНСАЦИИ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОМПЕНСАЦИИ за щети, загуби или наранявания, причинени от руска агресия, както е предвидено в Споразумението за регистъра на щетите, причинени от агресията на Руската федерация срещу Украйна, създаден с Резолюция СМ/Res (2023)3 на Комитета на министрите на Съвета на Европа на 12 май 2023 г., и потвърден чрез Резолюция СМ/Res (2025)3 на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 9 юли 2025 г. 

България се задължава да остане ангажирана да следва сериозни ограничителни мерки срещу съответните сектори на руската икономика и тези, които подкрепят или печелят от войната, или подпомагат заобикалянето на санкциите в трети страни. 

В споразумението се отбелязва, че през последните години Украйна се е превърнала във важен приоритет за българската официална помощ за развитие и хуманитарна помощ .

 България се задължава да продължи да предоставя хуманитарна помощ и гражданска защита на Украйна „ ТОЛКОВА ДЪЛГО, КОЛКОТО Е НЕОБХОДИМО „ , включително хуманитарна помощ в натура чрез Механизма за гражданска защита на ЕС, както и целеви финансови вноски за международни хуманитарни организации, 

България се ангажира да продължи подкрепата си за украинските разселени граждани, бягащи от войната, като им предоставя статут на временна закрила, достъп до системата на общественото здравно осигуряване и общественото образование, подходящо настаняване, пазар на труда и социално подпомагане.

В споразумението е посочено, че за периода 2015-2022 г. България е предоставила финансиране в размер на 1,3 млн. лв. за 31 проекта за развитие в Украйна.

 След 2022г. подкрепата се насочва СТРАТЕГИЧЕСКИ ЧРЕЗ МНОГОСТРАННИ ОРГАНИЗАЦИИ, като агенции на ООН, Международния комитет на Червения кръст, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Организацията на ООН за промишлено развитие (ЮНИДО) и Международния съюз по далекосъобщенията (МСД), 

България се задължава със споразумението да продължи да допринася за проекти за развитие, насочени към възстановяване на инфраструктурата, подпомагане на икономическото възстановяване и насърчаване на устойчивото развитие в Украйна. Специално внимание ще бъде отделено на инициативи в сферата на образованието, здравеопазването и реформата в публичната администрация.

България се задължава да улесни достъпа на украинския бизнес до капитали, технологии и застрахователните пазари на България и Европейския съюз.

България се ангажира с постоянни усилия за предоставяне на подкрепа за енергийния сектор на Украйна и други жизненоважни инфраструктурни системи и съоръжения.

България поема задължението да продължи да работи за осигуряване на алтернативни доставки на газ за Украйна.

България поема ангажимент за инвестиции в проекти за повишаване на капацитета и развитие на конкурентни маршрути за доставка, с цел осигуряване на платформа за втечнен природен газ. Има се предвид Вертикалния коридор като стратегически маршрут за пренос на допълнителни количества природен газ от алтернативни източници за региона, включително втечнен природен газ през съществуващите и бъдещи терминали за втечнен природен газ (ВПГ) в региона. 

България се задължава да продължи да работи по потенциалната продажба на оборудване, придобито за проекта АЕЦ „Белене“, на Украйна, и да предприеме необходимите стъпки за финализиране на процеса.

България се задължава да проучи възможностите за доставки на електроенергия на фиксирани цени през зимния сезон, като разработи механизъм, позволяващ производство на електроенергия от активи, използващи местни източници в България.

В Споразумението се заявява недвусмислената цел за включване на Украйна в пръстена на енергийния коридор от България до Полша, одобрен от Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E), за транспортиране на големи количества зелена енергия.

В Споразумението България се задължава да продължи да оказва последователна подкрепа на Украйна във всички измерения – политическо, финансово, военно, хуманитарно и дипломатическо, и ще продължи да го прави ТОЛКОВА ДЪЛГО КОЛКОТО Е НЕОБХОДИМО, вкл. в процеса на следвоенното възстановяване на Украйна 

Упълномощените институции на всеки от участниците могат да сключват изпълнителни и технически споразумения по конкретни области на сътрудничество в рамките на изпълнението на настоящото споразумение.

Механизъм за спешни консултации

В случай на подновяване на руската агресия срещу Украйна или в случай на значителна ескалация, по искане на който и да е от Участниците, те ще проведат спешни консултации, в рамките на 24 часа, двустранни или по други канали, които считат за релевантни, за определяне на подходящи мерки, необходими за противодействие или възпиране на агресия или ескалация.

При такива обстоятелства България ще предостави на Украйна, според случая, бърза и продължителна помощ за сигурността, военна техника и икономическа помощ

Участниците възнамеряват Споразумението да действа, докато Украйна следва своя път към бъдещо членство в евро-атлантическата общност. В случай, че Украйна стане член на НАТО преди изтичането на споразумението, Участниците ще променят и адаптират своето сътрудничество.

Актове, подписани от България, на които страните се позовават в преамбюла на споразумението :

1.Съвместната декларация на Република България и Украйна относно евроатлантическата интеграция на Украйна на 6 юли 2023 г., 

2.Меморандум за разбирателство между Министерството на енергетиката на Република България и Министерството на енергетиката на Украйна за сътрудничество в областта на енергетиката на 6 юли 2023 г., 

3.Меморандум за намерения между Министерството на отбраната на България и Министерството на отбраната на Украйна от 11 октомври 2023 г.,

4.Съвместното изявление на министър-председателя на България и министър- председателя на Украйна от 26 февруари 2024 г. 

5.Съвместно изявление за повишаване на сигурността на доставките на природен газ за Централна иИзточна Европа от 24 февруари 2026 г.;

6. Съвместната декларация в подкрепа на Украйна, приета във Вилнюс на 12 юли 2023 г. (наричана по-долу „Съвместна декларация на Г-7“), подписана от България

7. Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Украйна относно БЕЗВЪЗМЕЗДНО предоставяне на въоръжение, техника и боеприпаси, подписано в София на 5 декември 2022

Румяна Ченалова