Страхът на журналиста

Пореден случай на пострадал журналист. Репортер от „Господари на ефира“ е бит, докато разследвал далавери. Всички нададоха вой как насилието не бива да се толерира, как побойниците трябва да бъдат наказани… Дори премиерът разпореди спешни арести и наказания. Ти да видиш, каква внезапна загриженост! От СБЖ и АЕЖ припомниха, че неведнъж са алармирали за опасностите пред родните журналисти. Не са една и две законодателните инициативи, целящи да гарантират безопасността на колегите... Всичко обаче си остава само добри намерения. Всички сме наясно, че за журналистите у нас няма никаква закрила – нито от дела, нито от насилие.

Днес е бит един, утре ще е друг. Преди време имаше бомби в коли, апартаменти, редакции… За щастие журналистиката ни все още не е тотално удавена в кърви. Уви обаче, липсват ни и истинските, големи разкрития и разследвания. Но когато е страшно да питаш, когато е опасно да разкриваш далаверите на властта, когато няма кой да те спаси от силния на деня… Тогава и малкото остро материалче може да е голяма канара срещу престъпниците. Или поне така се успокояват разследващите журналисти у нас.

Гилдията е притисната в ъгъла – страхува се. Колеги звънят в „по-свободни“ редакции, за да споделят материали, които шефовете им се притесняват да пуснат. Други пък просто пъхат в дъното на шкафчето си големи теми, които биха „разбунили кошера“. Защото е страшно – утре може да останеш без работа, или пък да те причакат пред дома ти.

Проблемът не е в страха на журналистите, а в това, че няма на кого да се оплачат. Няма кой да ги защити. Защото всички силни на деня са оплетени като свински черва. После уж се чудим, че репортерчета с мъх над устните търчат  да снимат кървави катастрофи и тикат безчувствено микрофоните си пред ужасени и страдащи хора. Там поне те и шефовете им са сигурни, че няма да настъпят властта.

Павлета Давидова

http://duma.bg