Тръмп разсекрети знакови убийства

Нашите мушмороци още крият това на Георги Марков

С този акт президентът доказа, че пипа здраво и в черната хроника

Доналд Тръмп подписа заповед за разсекретяване на убийства, които десетилетия вълнуват американския народ. На Джон Ф. Кенеди, брат му Робърт и Мартин Лутър Кинг-Младши. „Всичко ще бъде разкрито“, обеща президентът в Овалния кабинет на Белия дом.

С този акт Тръмп доказа, че пипа здраво и в черната хроника на историята. За разлика от нашите мушмороци, които ни управляват вече 35 години. Никой не дръзна да извади наяве най-знаковото убийство - на писателя Георги Марков.

Ще им помогна да си напълнят пресъхналите писалки, та дано някой подпише заповед като Тръмп.

Георги Марков дебютира през 1957 г. с повестите „Цезиева нощ“. За десетина години публикува още петнадесет заглавия. Ключов е романът „Мъже“, който излиза през 1962 г. Книгата получава наградата на СБП, а авторът автоматично е приет за член на съюза. Това признание го зарежда със самочувствие и амбиция да трансформира каноните на социалистическия реализъм.

Догматиката се оказва непреодолима. Особено в драматургията, където актьорите експлицират внушенията на текста. През 1966 г. пиесата „Да се провреш под дъгата“ е разгромена в партийния орган „Работническо дело“. Постановката е извадена от репертоара на Театъра на народната армия. Режисьорът и част от актьорския състав са уволнени и изселени в провинцията.

Драматизация по дневника на Богдан Филов и либрето за мюзикъл, двете в съавторство със Стефан Цанев, изобщо не стигат до сцената. Пиесите „Атентат“, „Комунисти“ и „Аз бях той“ стигат, за да решат съдбата на Георги Марков. Те се играят през 1969 г. във връзка с четвъртвековния юбилей на Девети септември.

Макар че е противоречива, „Атентат“ печели първа награда на театралния преглед. „Комунисти“ и „Аз бях той“ обаче са забранени. Веднага след закритите премиери в „Сълза и смях“ и Държавния сатиричен театър. На 15 юни в 11 и 30 преди обед Сатиричният вдига завесата на „Аз бях той“.

„Реакцията на публиката надмина и най-добрите ни очаквания - спомня си Георги Марков. - Парцалев беше великолепен и залата се тресеше от смях. Но колкото по смешно ставаше първо действие, толкова по-мрачни бяха някои лица в салона. В антракта към мене си проби път известен полковник от Държавна сигурност.“

„Абе, ти каква чешка пиеса си написал?“, прави алюзия агентът под прикритие с Пражката пролет миналата година. „Ще береш ядове с тая пиеса!“, пророкува след спектакъла бащата на писателя. Георги Марков отива в Руския клуб, където след пладне иде Стефан Цанев. Той е драматург на театъра и носи вест, че пиесата засега се спира.

После друг осведомен приятел пита автора: „Паспортът и визата ти в ред ли са?“ „Да“ отвръща Марков, който от три месеца има документи за Италия. „Тогава - казва доброжелателят - съветвам те да се махнеш веднага. Струва ми се, че утре ще има разправии за днешното представление и може и да не пътуваш. Разкарай се за месец-два, всяко чудо за три дни!“

Същата вечер Джери, както го наричаха, минава границата. През Белград и Виена пристига при брат си в Болоня. Следващата година окончателно се установява в Лондон. Започва работа в българската секция на ВВС, сътрудничи на „Дойче веле“ и „Свободна Европа“. Тук тръгват в ефира „Задочни репортажи за България“. Излъчвани всяка седмица от ноември 1975 до юни 1978 г. С дата 2 ноември 1976 г. и гриф „Строго секретно“ Шесто управление на ДС информира:

„Като най-масирана пропагандна атака на „Свободна Европа“ срещу социалистическия начин на живот през разглеждания период се очерта поредицата „Задочни репортажи за България“ от изменника на родината Георги Марков. Замислена като негативна панорама на социалистическото общество, тази поредица представлява серия публицистични есета с претенциите да показват социализма „отвътре“, да посочват конкретните му недостатъци и да ги обобщават като характерни за социалистическото общество явления. Отделните глави от книгата на Георги Марков имаха за цел да създадат впечатление, че същността на социалистическия начин на живот били: подозрението, недоверието, фанатизма, безчовечността, кариеризма, нагаждачеството, семействеността, чинопочитанието, насилието над личността и т. н.“

Издадени са две присъди. Едната официална - шест години и половина затвор като невъзвращенец. Другата потайна - смърт с авангардна технология в отровителството. И с мрачна символика!

На 7 септември 1978 г. в София гърмят шампанско за рождения ден на Тодор Живков. В Лондон Георги Марков пресича Темза по моста „Ватерло“. Като стига другия бряг, усеща ужилване в задната част на десния крак. Обръща се и вижда мъж, който се навежда да вдигне чадър от земята. С това движение убиецът скрива лицето си. По-късно убоденото място започва да боли, а жертвата развива симптоми на треска. Георги Марков е приет в болницата „Сейнт Джеймс“, тук умира на 11 септември.

При аутопсията от крака е извадена сачма от платина и иридий, напълнена с рицин. Отрова, за която тогава няма антидот. Затапена била в два канала, запушалките се стопили от телесната температура и смъртта отишла в кръвта.

Българският чадър е пневматична пушка, изстреляла капсулата на душегубците. Чадърът е толкова „български“, колкото и „съветски“, защото е рожба на българо-съветската дружба. Ние нямаме сили да изработим такава иновативна машина за убиване. Братушките имат тайна лаборатория за отрови и отровителство, която функционира от Октомврийската революция до днес.

„Задочни репортажи за България“ са събрани в книга благодарение на Йосиф Загорски. Емигрант в Швейцария, той подема инициатива за създаване на издателски фонд. Репортажите излизат в Цюрих през 1980-1981 г. Двутомник с общ тираж 3500 екземпляра. Преведени са в Англия и САЩ под заглавие „Истината, която убива“.

У нас се появиха през 1990 г. като инициатива на съпругата Анабел Маркова, поета Георги Борисов и „Профиздат“. С допечатките тиражът стигна феноменалните 100 000 екземпляра. В идилията на социализма на такъв читателски интерес се радваха само съчиненията на Тодор Живков.

След лъжовната демократична промяна тръгнаха някакви процеси за разкриване на убиеца. Всичко отиде под килима, защото мушмороците пилатовски си измиха ръцете - документацията била унищожена.

„Лъжа е, Стефче!“, увери жена си един приятел.

Автор: Росен Тахов

trud.bg