Неделя. Знам си аз, че Бог е казал да обичаме ближните си и да сме смирени. Явно ще се ходи в ада. То там всичките ми познати и близки ще са, та поне няма да е скучно. Никаква любов не усещам към нЕкои ближни, да знаете. Дори нЕкои ближни, като ги видя, и изотвътре ми идва да извадя правата лопата и бой, бой, бой.....не е християнско и се разкайвам, ама пак бих направила същото.
И откъм смирение не ми се отдава. Гледам някой гнусен предател как мами българите, и вместо смирено да му посоча грешките или да замълча, го почвам фигуративно казано с правата лопата. И то без никакво смирение. Че не се и разкайвам след това.
Знам, че овчедушието е добродетел, ама тук съвсем ме изтървахте. Пред това да съм овца, макар и бяла, невинна и добра, предпочитам да съм черна пума /или някакво там друго коте/. В света на чакалите и хиените да си овца е смъртоносно опасно.
Знам, че има невидим свят, така да се каже. Енергии, зависимости, влияния. Знам, че сме в битка за света и за човека. Но определено не съм от мислителите. По-скоро от тия с правите лопати на терен, така да се каже.
Просто неделни размисли.
Елена Гунчева-Гривова
Бг гражданин
1 year before
В ДЕСЕТКАТА!
Коментирай