След като Доналд Тръмп спечели президентските избори много наблюдатели, а и политици, побързаха да възвестят появата на един нов етап в руско-американските отношения. В интерес на истината това не бяха безпочвени надежди. Тръмп на фона на Хилъри Клинтън и излъчваната от нея русофобска истерия наистина изглеждаше като гълъб на мира. Приличаше на човек, който наистина иска да прекрати напълно алогичната омраза, която се излъчваше от американския истаблишмънт по отношение на Русия. Все пак новият американски президент идваше от бизнеса. А от чисто бизнес гледна точка е очевидно, че е много по-добре за Съединените щати да си сътрудничат с Русия, отколкото да са врагове. Вероятно, ако нещата зависеха единствено от Доналд Тръмп, руско-американските отношения днес щяха да са несравнимо по-добри, отколкото по времето на Обама. Само че доста неща, при това от изключителна важност, изобщо не зависят дори от такава могъща фигура, каквато е американският президент. Още в самото начало на управлението на Тръмп стана ясно, че той изобщо не може да прави това, което си поиска. Особено в сферата на външната политика, особено по отношение на Русия. Колкото и да се прави на антисистемен играч, Доналд Тръмп няма как да не се съобразява със системата. Самата система доста бързо му показа какво може и какво не може да прави. Отстраняването на съветника му по националната сигурност Майкъл Флин бе стъпка именно в тази посока. Точно Флин беше човекът, който изигра основна роля във формирането на външнополитическите възгледи на Тръмп. Майкъл Флин смяташе, че Русия в никакъв случай не е основният противник на САЩ, както и че сътрудничеството с Москва е за предпочитане пред конфронтацията. С отстраняването на Флин групата в екипа на новия президент, която държеше Вашингтон да не влиза непрекъснато в конфликти с Кремъл, претърпя силен удар. За сметка на това се засили влиянието на другата група, която постоянно натиска педала на антируската истерия. Вицепрезидентът Майкъл Пенс и министърът на отбраната Джеймс Матис са само най-видимите представители на този отбор. Неслучайно именно те изнесоха основните речи на последната конференция по сигурността в Мюнхен. В навечерието пък на тази конференция Белият дом започна да прави такива изявления по отношение на върналия се в състава на Русия Крим, чийто автор спокойно би могла да бъде и Хилъри Клинтън.
Всичко това не би трябвало да учудва никого. Прекомерните надежди, че с влизането на Тръмп в Белия дом в руско-американските отношения ще настъпи някакъв невиждан ренесанс, определено носеха печата на наивността. И все пак, имаме известни основания да вярваме, че макар и да не станат блестящи, отношенията между Вашингтон и Москва могат да придобият някаква нормалност. Основната идея на Доналд Тръмп, както и на мнозинството, което гласува за него, е връщането на американското величие. А това може да стане само при положение, че Белият дом се концентрира основно върху вътрешноамерикански проблеми и остави на заден план „износа на демокрация” и организирането на „цветни революции” по света. За тези упражнения са необходими огромни ресурси, а Тръмп, понеже е бизнесмен, не може да не разбира, че е много по-добре тези средства да се вложат в развитието на американската икономика вместо да се харчат навън. Пък и както показват последните събития в различни точки на света, американските пари се харчат без Съединените щати да имат особена полза от това. Оставени без свежия поток американски грантове, русофобските клики в различните държави ще изгубят и малкото влияние, което имат. Така и основанията за вражда между Вашингтон и Москва ще бъдат много по-малко.
