Всичко е под контрол, само че не нашият

Престъпниците диктуват правилата, а институциите ги легитимират с бездействието си

В ход е кампания, че убийците не били от „Калашниците“, съвсем други били, добри момчета

Наистина ли живеем в такава пародия, се питат все повече хора. Трагедията, при която автомобил се вряза в автобус, причинявайки смъртта на двама от пътниците (впоследствие починаха още двама от автомобилите) и оставяйки десетки ранени, за пореден път изкара на преден план потресаващи подробности за още едно ОПГ, което вилнее и убива безнаказано. И то не къде да е, а в столицата на уж европейска столица. И то не каква да е престъпна група, а от неграмотни рецидивисти, парадиращи освен с неясно как придобитите пари, но и със завидното спокойствие, че каквото и да качват дори на снимки и видеа, каквото и да кажат и направят, са недосегаеми.

Такова впечатление оставят и действията на отговорните институции. Единственото, което чухме от управляващите, в частност - от МВР и новия министър Иван Демерджиев, е, че т. нар. „Калашници“ им били добре известни. И какво разбираме всъщност? Че или политиците ни - абсолютно без значение как са брандирани и коя партия представляват, си отглеждат подобни банди, които обаче не успяват и да контролират добре. Или пък властниците ни са толкова безхаберни и некадърни, че просто констатират поредната престъпна групировка, която вилнее безнаказано не само в „Ботунец“. При положение, че социалните мрежи преливат от коментари, че въпросните държат проститутките в „Студентски град“, според други - и в цялата столица дори.
Това го знае и всеки следващ, заел който и да е пост, свързан със силовото министерство. И ни го обявява най-спокойно - „да, наясно сме с групата“. Сериозно ли?

За преплетените като свински черва уж правораздавателни органи и всякакви престъпници, няма как да не ни навежда на мисълта и това, че Софийският градски съд и съдия Атанас Атанасов не дадоха ход на делото, на което трябваше да бъда разгледана мярката за неотклонение на Васил Филипов - врязалият се с автомобила си в автобуса (и един от двамата, участвали в гонката).
Той не се яви в съдебната зала. Има медицинска експертиза (разбира се!), която доказва, че е в много тежко състояние и му предстои операция на гръбнака. Още по-интересното е, че прокуратурата поиска заседанието да бъде преместено в болничната стая, но съдът не се съобрази с това искане и го отхвърли. Мярката за неотклонение на Филипов ще бъде гледана след като той има възможност да се яви в съда. Тогава прокуратурата ще трябва да внесе ново искане за задържането му. Но... през този период, ако той поиска и има физическата възможност, може най-спокойно да си излезе от болницата, може и да избяга.
Правен абсурд, при който законът на практика в момента не го спира да напусне лечебното заведение! Защитата му дори коментира, че в момента неговото положение е „медицински въпрос, а не юридически“. Не, това не е просто скандално, цинично или пародийно - това е олицетворение на пълната безпомощност, пълната деградация, пълното рухване на държавата.
За днес (бел. авт. вторник) е насрочено делото за определяне на мярка за неотклонение на Траян Филипов - другият обвиняем за тежката катастрофа на „Челопешко шосе“. То ще се гледа в болница „Пирогов“, където е той в момента.

Само да припомня, че един от двамата (по думите на пожарникарите, пристигнали първи на мястото на трагедията) се е държал агресивно и заедно с негови съкварталци е възпрепятствал работата на спасителите. Това го твърдят и други, присъствали на мястото. Но според съда, нито един от двамата нямал физическата възможност да се изправи пред него.
Паралелно с това, за да няма и капчица съмнение къде живеем, адвокатът на някои от потърпевшите - Борис Акалиев, заяви, че се оказва натиска от страна на близки до убийците върху пострадалите, за да не водят дела. Пострадалите и семействата им вече имат притеснения да търсят правата си по съдебен ред...
Да питаме ли какво правят по въпроса от МВР? Или да питаме прясно напусналия поста главен секретар Георги Кандев защо не мъцна и една дума за случилото се през изминалите дни. Една! Същият този, изобразяван като супермен в разни мемета. Същият, за когото се говори, че напуска системата, само за да се впусне в борбата за вицепрезидентското кресло заедно с бившия служебен премиер Андрей Гюров. Този пак, който много радваше някои със строгия си поглед, който - видите ли, респектирал всички престъпници. Този с прочувствените думи, че не можел да избира между поста и принципите си, не може и да мълчи. Потресаваща е пародията, в която ни разиграват.
Министърът знаел всичко, но какво от това. Този, който щеше да изрива ОПГ-тата и мафията, а именно доскорошният президент Румен Радев, вече лидер на партия и спряган за следващия министър председател, също изчезна.
В ход е кампания, в която вече се включват и различни сайтове, че убийците не били от „Калашниците“, съвсем други били, добри момчета. Как, бе, как не ви е срам, още стоят по профилите на почти всички общите им снимки, виждат им се и еднаквите им татуировки, свързаните публикации. И хората от „Ботунец“ знаят, макар че и там по групите се появиха профили, които пускат някакви клипове, в които единият реди някакви камъни. И ето, той това работил, от това му били милионите!

Въпросът има ли чадър над „Бандата на „Калашниците“ е абсолютно риторичен. Дали въпросните не са осигурявали и необходимите гласове на изборите за някоя партия (а може и за повече от една), също е риторично питане. Те, които си позволиха да заплашват пожарникарите, притекли се на помощ да спасяват - и тях включително, явно са по-ценни за политиците ни от всеки порядъчен, честен и добър българин.
Те нямат респект към закона, защото нямат страх от него. А нямат страх, защото няма наказание за тях. Всичко останало са приказки за пред камерите и оправдания след поредната трагедия.
В такава среда „нормалните хора“ не просто са пренебрегнати, те са изоставени сами срещу системата, която не само не ги защитава, а работи срещу тях. И не говорим за единичен случай, нито за пропуски. Това е самата система - изгнила, пробита и удобна за онези, които я използват за своите цели.
Това не е и държава - това е територия с имитация на институции, където престъпниците управляват с мълчаливото съгласие на същите тези власти, които трябва да ги спират. Тук законът е реквизит, съдът - партньор, а МВР - просто хроникьор на престъпленията, които не може и не възнамерява да предотврати. Всеки следващ идва с гръмки заявки и обещания, а още с първия проблем не просто абдикира, а всъщност признава, че е част от проблема.

Държава само на хартия - в действителност е договорена реалност между власт и престъпност, в която ролите отдавна са разменени. Престъпниците диктуват правилата, а институциите ги легитимират с бездействието си. Всичко останало е театър - пресконференции, проверки, обещания - кух декор за пред наивниците, които още вярват, че някой някъде „работи по случая“.
Да не започваме и темата за гонките, които са ежедневни и всеки знае къде се провеждат, знаят го отлично и органите на реда. И нищо, просто нищо! Държавата е оставена на автопилот, докато последните остатъци от нея биват опоскани от поредния успял да се добере до властта.
Къде сме останалите, които спазваме правилата ли? Ние сме излишните...

Автор: Виктория Георгиева

trud.bg