Наскоро мернах някакъв тъпанар, който злъчно пишеше из интернет каква робия българска е била в Коми! Първо не е робия, щото нашите доброволно отиваха там и получаваха три пъти повече от руснаците. Това едно на ръка. Но този кретен трябва да знае, че благодарение на Коми ние спасихме нашите планини от сеч! Но кретенът явно е с полиран мозък и нали е ставало по време на социализма, дай да му забием нож! Ето ви един пример и от Габрово, – някога се казваше етнографски комплекс – Етъра.
Благодарение на създателя – бай Лазар Донков, Тодор Живков склони и забрани сечта в гората над комплекса. „Реката ще пресъхне и цялата магия на музея отива на кино, другарю Живков“, убеждавал го разпалено бай Лазар. Този нов тип музей ще предизвика революция в музейното дело не само у нас, но и в чужбина, казал Тато, когато за първи път видял невероятната експозиция на 1 октомври 1966 година. Неговата благословия тикнала работата с по-бързи крачки, признава Лазар Донков. Така беше тогава – каже ли добра дума за нещо Първия, пречки след това няма, защото никой няма кураж да му скърши хатъра. Намери се един и пострада яката. Пенчо Карапенев е първи секретар на окръжния комитет на БКП, някога е бил политкомисар на Габровско- севлиевския партизански отряд. Известна е битката край село Балван, където по шумкарите за първи и единствен път стрелят от самолети. Та той посреща Живков на връх Шипка, сяда в чайката и вместо да го информира за успехите на окръга, приказката им се отплесва за партизанлъка. Карапенев не издържа и изтърсва: в България няма само отряд „Чавдар”, другарю Живков ! Тези думи смъртоносно засегнали честолюбието на Тато - зарязва визитата и свива към София. Пенчо Карапенев дойде в „Етъра”, където трябваше да обядва в механата с Живков, спря до купчината журналисти и рече късо: Оня няма да дойде, влизайте и яжте! След няколко месеца: нарочен пленум и бай Пенчо беше пратен да шлайфа дипломатическите ни връзки с Индонезия.
