Изслушването на бившия директор на ФБР Джеймс Коми, уволнен от Доналд Тръмп, показа как всеки опит да се възпрепятства правосъдието, пък било то и от президент, е недопустима намеса. Това не само може да доведе до "импийчмънт", но и до съдебен процес.
Ако изслушате внимателно появата на Коми пред Сената, ще запомните, че този човек е направил нещо много странно. След всеки разговор с Тръмп като избран, но все още невстъпил в длъжност президент, Коми започва да си води записки, нещо като стенограми.
Причината по неговите думи – "за да защитя страната и честта на ФБР", ако се наложи. В момента тези записки имат силата на доказателства и много малко хора се съмняват в тяхната достоверност.
Разсекретената в края на седмицата
стенограма за КТБ от Консултативния съвет при президента Плевнелиев показва нещо много по-различно.
Недомлъвките, опитите на всички участници в срещата да се дистанцират от създаването и фалита на банката, подозренията в използването на службите и правораздавателните органи в политически и финансов интерес на някого, са точно обратното на представата ни за честност.
Тази стенограма не дава дори и частичен отговор на въпроса – защо се стигна до КТБ.
Но дава други отговори, които вече знаем. Отговори за липса на държавнически усет, зависимости и политически игри за много, много пари.
След като е записвал в бележника си всеки разговор с Доналд Тръмп, Коми е уведомявал своите заместници за намеците на Тръмп по отношение на различни разследвания. След това Коми е класифицирал някои от своите бележки, освен една, която стана публична чрез страниците на "Ню Йорк Таймс", за да може американското общество да разбере какво се случва.
А в България има сърдити, че обществото научило какво са си казали, или по-точно какво са премълчали на онази заветна среща при президента Плевнелиев преди три години, която е абсолютно безрезултатна.
Форматът щял да загуби смисъл, това било единственото място, където политиците можели да си говорят в прав текст.
Това е много жалко.
Именно на подобни срещи можем да си изградим истинска представа за стойността на тези, които изпращаме на върха на държавата. Не само, че подобни изслушвания трябва да не се прикриват, те трябва да са публични, защото в подобни разговори като този през 2013-та г. единствено засекретено е, че разговорът е бил
банален политически пазарлък.
Джеймс Коми е едва седмият директор на ФБР след основаването на службата през 1924 г..
След почти 50-те години управление на Хувър, се формулира неписаното правило, че всеки нов директор не се сменя 10 години. Като гаранция за независимостта от промяната на политическото злободневие. Директорът на ФБР трябва да е там, независимо кой е президентт.
Тук политическото злободневие помита професионализма и почтеността. То е в тъмнината, в засекретяването дори на безмислици като "Кейпин джи" и "Дъ Войт" и "Ренексианкс".
Властта отдавна не е в парламента, както трябва да е по Конституция. Не е в президента, а някъде другаде. Тъжното е, че няма институция, която да не позволява на тези горе да излязат от релси.
Не ни трябват стенограми от срещите. Трябва ни прозрачност, почтеност и много смелост.
Светослав Иванов
http://btvnovinite.bg
