Обичат ли Хелоуин обичайно празнуващите?

Обичат ли Хелоуин обичайно празнуващите? 

Празничен ден - това значи свободен/празен откъм работа ден, нарочно оставен за специална цел, за да бъде изпълнен с нещо светло и нещо свещено. 

Ден, изпълнен единствено с очакване. 

Хелоуин празник ли е?

Съществителното име “празник” идва от стари времена, когато да не работиш означава да стоиш “празен”, незает с нищо, да си почиваш. 

За предците ни - дори само няколко поколения назад - празник означава свободен ден, но не просто ден за почивка. А ден, който има специална цел - да бъде посветен на Създателя и неговите добрини от календара на живота. 

Свещен ден. 

Това е една специфична императивна конструкция, идваща от сакралната юдеохристиянска традиция и конкретно от заповедта за седмия ден в Мойсеевото Петокнижие:

Помни съботния ден, за да го освещаваш. 

Шест дни да работиш и да вършиш всичките си работи, а седмият ден е събота на ГОСПОДА, твоя Бог. 

Да не вършиш в него никаква работа, нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът ти, който е вътре в портите ти; защото в шест дни ГОСПОД направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина. 

Затова ГОСПОД благослови съботния ден и го освети.*

Има ли празник - има конкретика. Затова и днес - ако някой иска да почерпи го питат “какъв е поводът”, защо, в името на какво.

Да бъде един ден празничен - това означава денят да бъде празен и недостъпен за всяка друга дейност и всяка друга идея, освен за тази цел, на която е посветен. 

Празник, нищо друго не е толкова важно…

Човек оставя деня си свободен и го изпълва с почит и преклонение - към Създателя, към Христос - (Рождество и Великден); има празници в почит на светии - св. Георги, св. св. Петър и Павел, св. Димитър…

В народния календар има много празници, не всички са религиозни, някои са професионално обосновани - почитат се и акушерките, ако щете, Бабинден…и много други. 

Специално оставен празен ден, който да бъде изпълнен с почит…

Какво точно се празнува на Хелоуин?

На кого е посветено поклонението?

Кой е в центъра на почитта?

Шегата, закачката? Не, разбира се. 

Иначе щеше да е Ден на шегата и закачката, а не Хелоуин.

И дори не е толкова важно дали има корени този обичай в българската традиция - няма - а е неизмеримо по-важна духовната му същност. 

Защото като се каже “обичай” - трябва да се знае, че коренът на тази дума пък е “обич”, какво обича да прави човек, към какво възпитава обич, та да я превърне в обичай. Или ако си играем с думите - обичАй…обИчай….

Обичат ли Хелоуин обичайно празнуващите? 

За какъв дух опразва човек своето време в нощта, която се нарича Хелоуин?

Какво, или по-точно кого кани в къщата си?

Какво, или по-точно на кого посвещава

времето си?

Това не е закачка.

Това не е шега.

Това е приемане и утвърждаване на обичай, зад който не стои доброто и не стои Добрият. 

Ако искаме да се забавляваме, винаги можем да го направим - и с шега, и със закачка. 

И ако си направим празник - нека този празен от всичко друго ден да бъде изпълнен със светлина, а не с мрак. 

Сещам се за онези последни думи на Гьоте:

“Светлина! Повече светлина!”

От това има нужда човекът - от повече духовна светлина. 

Хелоуин е мрак. 

—————

*Второзаконие 20:8-11

Фокусът в настоящата публикация е върху идеята за свещения ден.

Александър Урумов