За по-малко от сто години в България се родиха (и живяха сред нас) не един или двама, а най-малко пет провидеца.

За по-малко от сто години в България се родиха (и живяха сред нас) не един или двама, а най-малко пет провидеца. 

Светът никога не е оставал без прорицатели, но няма друга страна, която от средновековието и до днес да е Родина на толкова много ясновидци. 

И наистина от времето на Петър Осоговец и до баба Ванга България дава на света много на брой провидци. А 

всеки от тях, в различие с всички други в света, допринася за това човечеството да не живее в страх и безнадеждност, а обратното - да се уповава на едни “закръглени” по-добри бъднини. 

Изкушените в изследване на предсказания за бъдещето знаят какво предрича Урсула Сонтейл /мама Шиптън/, Слепият момък от Прага, Нострадамус, Едгар Кейси и т.н. и т.н…

Почти всяко световно пророчество вещае бъднини тъмни и свят обладан от злина.

А за разлика от всички в света, нашите пророци - от Петър Осоговец (956 г.), през Преподобна Стойна, Петър Дънов, дядо Влайчо, Слава Севрюкова и баба Ванга - всеки от тях дава надежда за идното като за нещо чисто, добро!

Лично аз съм убеден, че не хората тук сме с нещо различни, а земята ни, родната ни земя, която предците ни почитат с труд от хилядолетия - тя е в основата на това тук да се раждат и живеят онези, които “предначертават” и “орисват” света за добро. 

Силна е тази земя и затова на каквото се дадем ние - тя многократно усилва. На едно от нас - десет додава!

Затова тук отрасват най-големи подлеци и злодеи, а в това време и най-чисти светли човеци. 

Петър Дънов съвсем не случайно нарича България “Черния дроб” на света. Такава е земята ни. Най-лошото тук се ражда, а в това време и най-доброто - пак тук се явява. 

Не зная защо написах това…

Може би, за да вдъхна още малко вяра у всеки;

Може би, защото аз в този миг имам нужда от вяра;

Може би, защото сега е дошло време да се напомни, понеже голямо зло още сега, преди пролетта предстои…

Не зная.

Което зная е, че изтичат вече злините. Нужно беше да стигнем до това скотско дъно, (още малко надолу предстои да отидем) за да “завъртим колелото” на един безспирен възход. 

За всички, които са изгубили вяра ми се ще да напомня, че най-хубавото и чистото - от най-безнадеждното идва. 

Споменете си къде и сред кого се явява Иисус…

Роден е на най-безнадеждното и бедно място в света. И не само бедно, безплодно, солено, ами и на най-ниското възможно място - брега на Мъртво Море.

Не само Иисус… вземете и Слънцето, което безспир животвори - то е нужно да “падне” възможно най-ниско на небосклона, за да се въздигне отново. Всичко на света идва със своето отрицание. Инак не може да бъде съзнато и “хранено”. Няма ли своето отрицание - доброто няма как да се познае, да се “отхрани” и да расте.

Искам да завърша с думите на Петър Осоговец написани през далечната 956 г. в книгата му “Деномесечен Указател”.

“… Слънцето разпери криле над Египет, Месечината - над Междуречието (Вавилон), Вечерницата (Венера) се спря над Елада, Звездата на Посланника (Меркурий) покри с лъжи Юдея, Звездата на Бранника (Марс) - Рим, а Звездата на Отшелника (Сатурн) - Византия. Народите се не бяха още родили на Земята, но те живееха в чертозите на Господнята Премъдрост.

И вси народи получиха от Вечния по един звезден дух. Само над България тъмнееше мрачина - и звезден дух не развя криле над нея.

И ронеше сълзи ангелът, що пазеше България, че всички си имаха другар, а той нямаше. И с плач поиска от Бога звезден дух - другар да му даде. Та се смили над него Творецът, ала нямаше вече звезда и звезден дух.

И духна тогава Бог в простора - и осени с божествено мановение Небесната Река (Млечния път) да властва над България...

И превратна бе участта на Египет, умряха двата народа-близнаци на Междуречието, изгоря Елада, погина Юдея, разсипа се Рим, само Византия и България останаха...

Но този, що се вслушва в пророчески вещания, знае твърдо, че неповолни бранни дни ще разсипят и Византия навсегда, а България като Огнена птица ще се възражда из собствената си пепел, та докрай на вековете ще пребъде...

 ...Защото гаснат звездите една по една, ала Божият пояс ще свети вечно - и Небесната Река ще бъде светъл саван над мъртвата вселена...”

Да бъде!

Христо Христов