Инвеститорите задават въпроси за размера на загубите и на поетите ангажименти
Никой балон не известява предварително деня, в който ще се спука
„Пред спукване ли е AI балонът?“ – този въпрос зададох през юли на страниците на „Труд news“. Още тогава отбелязах, че кредитният пазар „вече не приема безусловно разказа, че всяка инвестиция в изкуствен интелект неизбежно ще се изплати“. Данните от изминалите месеци само потвърдиха тази оценка.
През третото тримесечие на 2026 г. приходите на OpenAI са достигнали около 10 млрд. долара – с близо 50% повече спрямо предходното тримесечие. За същите три месеца коригираната оперативна загуба на компанията е нараснала до приблизително 10,9 млрд. долара. Сметката е проста. На всеки долар отчетени приходи се падат около 1,09 долара оперативна загуба. Тримесечие по-рано загубата е била около 1,50 долара на долар приходи.
Съотношението действително се подобрява. Самата загуба обаче продължава да расте. Още в одитираните отчети за 2025 г. срещу приходи от около 13 млрд. долара стоеше оперативна загуба от близо 21 млрд. долара. Приходите растат. Заедно с тях растат и разходите, а нерядко темпът им на растеж е дори по-висок.
Anthropic, основният конкурент на OpenAI, отчита по-високи приходи. През третото тримесечие те доближиха 17 млрд. долара при оперативна загуба от 567 млн. долара – значително по-малка от тази на OpenAI на съпоставима основа. Същевременно Anthropic оповести, че е поела ангажименти за стотици милиарди долари за изчислителни мощности и свързаната с тях инфраструктура. Според някои регулаторни документи и публикации общата стойност на вече поетите и очакваните ангажименти от компанията за следващите няколко години е около 900 млрд. долара, а може и повече. Компанията трудно може да съкрати тези разходи без последствия. Голяма част от тях произтичат от дългосрочни договори за резервиране на изчислителни мощности. Ако при заложените в разчетите цени няма достатъчно клиенти за резервирания капацитет, сметката вече не излиза. Едно тримесечие с по-малка оперативна загуба (за печалба на този етап и дума не може да става) не заличава дълбокото несъответствие между днешните приходи от клиенти и сумите, които компанията вече се е задължила да инвестира.
И двете компании преразгледаха плановете си за излизане на борсата – било по отношение на сроковете, било по отношение на условията. Главният изпълнителен директор на OpenAI даде да се разбере, че 2026 г. е неподходящ момент за борсов дебют. Той се позова на необходимостта от решения по въпросите за безопасността на системите и за съответствието на поведението им с човешките цели и ценности. Финансовият директор на компанията посочи 2027 г. като по-вероятен срок. В края на октомври Anthropic подаде пред американската Комисия по ценните книжа и борсите регистрационна декларация по формуляр S-1. Очакваше се през ноември компанията да започне да представя акциите си пред потенциални инвеститори, като първоначално се обсъждаше оценка от близо 2 трилиона долара. Оттогава целевата оценка е понижена и според публикации вече е от порядъка на 1,4 трилиона долара. Инвеститорите задават въпроси за размера на загубите и на поетите ангажименти, а междувременно разпродажбите обхванаха пазара като цяло. Потенциални купувачи на акциите вече изразяват съмнения дали е разумно да се следва първоначалният график. Подобна предпазливост издава колко несигурни са самите компании дали борсовите инвеститори ще финансират охотно досегашния им темп на разрастване.
Същата картина се вижда и отвъд лабораториите, специализирани в разработването на изкуствен интелект. „Майкрософт“, „Алфабет“, „Амазон“, „Мета“ и други технологични гиганти, които управляват огромни изчислителни мощности, са вложили общо стотици милиарди долари в инфраструктура за изкуствен интелект.
Редица анализи, включително изследвания, на които се позовават Банката за международни разплащания и икономисти, следящи финансовите пазари, сочат, че през отделни периоди напоследък тези капиталови разходи са надхвърляли паричния поток от основната дейност на компаниите. Все по-видимо става и кръговото финансиране. Една компания инвестира в друга или купува от нея, а същата тази компания на свой ред е сред най-големите ѝ клиенти или доставчици. Щом кредиторите поискат по-убедителни доказателства, че приходите от клиенти ще покрият разходите, компаниите вече не могат да разчитат, че ще получат следващото финансиране по подразбиране. Именно за тази промяна писах през юли.
До сходни изводи стигат и авторитетни наблюдатели извън технологичния сектор. Рей Далио, основател на инвестиционната компания Bridgewater Associates, вижда в треската около изкуствения интелект класически балон. Според него наближава моментът, в който финансирането поскъпва, притежателите на богатство на хартия трябва да го превърнат в пари и настъпва часът на разплатата. „На онзи етап от цикъла сме, който предхожда този момент, но вече се приближаваме към него“, казва Далио. „Мисля, че сме близо.“
Майкъл Бъри, прочул се с точното прогнозиране на кризата от 2008 г., смята, че секторът на изкуствения интелект е уязвим до степен, която вещае катастрофа. По думите му пазарите би трябвало да се сринат дотам, че OpenAI и Anthropic да не успеят да осъществят първичните си публични предлагания при обсъжданите днес условия. Според Бъри двете компании ще погълнат, а след това ще унищожат трилиони долари капитал.
Пол Кругман пише, че спукването на балона около изкуствения интелект почти сигурно ще предизвика рецесия. Дълбочината ѝ е трудно предвидима, но възстановяването вероятно ще бъде бавно. Кругман обръща внимание и на една особеност на сегашния бум. Строителството на центрове за данни измества други производителни инвестиции – явление, което технологичният подем в края на 90-те години на ХХ век не породи.
Дийн Бейкър от американския Център за икономически и политически изследвания следи показателите, по които може да се съди доколко са завишени пазарните оценки. Той отбелязва, че точният момент на евентуалния срив е непредвидим, но последиците биха били значителни както за инвестициите и заетостта, така и за потреблението на домакинствата, чието богатство би намаляло.
Мохамед Ел-Ериан определи случващото се като „рационален балон“, който може да донесе тежки загуби на отделния инвеститор, дори ако самата технология издържи проверката на времето. Той прави пряка аналогия с интернет балона от края на 90-те години и допуска, че и този път може да последва срив. Доколко сътресението ще се разпространи из финансовата система, ще зависи и от мащаба на финансирането със заемен капитал.
Нищо от казаното дотук не предполага, че самата технология е безполезна. По-близо до истината е обратното.
Софтуер, който пише програмен код, обобщава документи, създава изображения и подпомага анализа, вече се използва за най-различни цели. Ще се използва и занапред. Икономическият въпрос е по-тесен и по-прозаичен. Компаниите, за които става дума, набраха капитал при оценки от стотици милиарди, а в някои случаи и от порядъка на един-два трилиона долара. Ще стигнат ли приходите им от клиенти, след приспадане на разходите за инфраструктурата, която са се задължили да изградят, за да оправдаят тези оценки? И ще стане ли това, преди капиталовите пазари да им откажат по-нататъшно финансиране? Съдейки по последните тримесечни данни, компаниите още са далеч от тази цел.
Дали сривът ще настъпи утре, след шест месеца или малко по-късно, е второстепенен въпрос. Важна е посоката. Никой балон не известява предварително деня, в който ще се спука. Историята обаче многократно е показвала една и съща последователност - от железопътната треска през XIX век до интернет бума в края на ХХ век. Първо капиталовите разходи и оценките на компаниите изпреварват далеч действителните приходи от клиенти. После новият капитал поскъпва или просто вече няма кой да го предостави. След корекцията оцеляват технологиите, при които цената, която клиентите са готови да платят, покрива разходите. Част от капитала, вложен с убеждението, че каквито и разходи да се направят, приходите все някога ще ги догонят, се губи безвъзвратно.
Въпросът, който поставих през юли, остава в сила. Отговорът е същият.
Автор: Д-р Петър Кичашки
trud.bg
