11.09., а тази дата е сред най-добре онагледяващите какво се случва в света

11.09., а тази дата е сред най-добре онагледяващите какво се случва в света. 

Хората, независимо от заблудите, в които са въвличани, независимо колко са безправни и угнетени - винаги имат възможността да избират.

Дори робът може да избере дали да е роб или не. Защото и това, като всичко останало, е въпрос на избор.

“Роб е този, който принадлежи другиму, той ЗАТОВА принадлежи другиму.”

/Аристотел/

Говоря за 11.09., като ден олицетворяващ заблудите и правото да изберем дали да запазим критичното си мислене, или да се оставим на това, което ни казват, но могат да се дадат стотици други примери. Преди, и след тази дата. 

Случилото се на 11.09 следва русло, което никога не е било различно. На тази дата преди двадесет и две години една голяма част от света за пореден път “преви врат” пред лъжата и глупостта. 

Въпреки здравата логика, въпреки невъзможността самолет да се вреже и потъне ЦЕЛИЯ в кулите. Не само да потъне, но и да се покаже от другата страна (без да се е разпаднал при удара); 

Без преди това този самолет да е произвел какъвто и да е звук... С невъзможна на тази височина скорост;

Въпреки, че това противоречи, освен на целия ни опит, но и на неотменимия трети закон на Нютон...

Приехме това дори не за един, а за два самолета;

Приехме го не дори за една или две, а за ТРИ сгради…

Двете кули паднаха ударени от самолети, а третата - сграда номер “Седем” - предложиха да повярваме, че падна просто така… от състрадание. 

Голяма част от хората изоставиха науката, логиката, изоставиха дори обикновения си житейски опит. 

Изоставиха всичко и се оставиха на измислицата. Приеха дори, че сред превърнатите в прах кули могат да се намерят личните карти на терористите. Повече от това... Приеха дори физическата поява на единия “атентатор” в Германия.

Мислите ли, че онези от сенките, които имат технологията и възможността да ни “представят” случилото се; 

Които имат подобен размах на своето въображение…

Мислите ли, че не са доизмислили и “доизгладили” нещата - та да се оставят толкова “уязвими” на едно здраво, критично мислене?!

Едва ли.

Тези от сенките много добре съзнават, че дори третокласник би се усъмнил в онова, което говорят. Би се усъмнил, защото противоречи на здравия разум.

Но точно това - здрав разум липсва най-съществено на света.

На негово място открай време се е настанил страхът да не умрем, да се окажем последни, гладни, изоставени, бедни…

Страх, който поражда желанието да притежаваме, да оградим и да пазим.

Няма да забравя вопъла на Киро Брейка, веднага след като въведоха маските и ни затвориха по къщите с призива:

“Не отваряйте прозорците!”

Тогава той каза:

“Хора, тези се бъзикат с нас!”

Но не се бъзикат. 

Много сме. Нужно е голяма част да умрат, а има закон, който не позволява това да стане просто така. Какъв смисъл има в това да се изгори плевнята, заради мишките?!

Хора сме. Трябва да се явим на “изпит”.

Изпитват ни, а дори не го правят достатъчно строго. Оставили са ни и паметта, и книгите, и здравият разум, и възможността да “препишем” от някой друг имаме даже…

Срещу всичко това е страхът. Светът е проявен, има го с въплътени в него любов но и страх. А дали да се дадем на страх или на любов е същинският избор. 

Раждаме се, за да бъдем изпитани.

Христо Христов