Ако ще ставаш кмет извън герберастите, вземаш съответните мерки

Значи малко правни съвети:

Ако ще ставаш кмет извън герберастите, вземаш съответните мерки:

- като паркираш, викаш две поемни лица, които да подпишат протокол, че нямаш пари, оръжие, наркотици и... презервативи в колата си.

- като се върнеш в колата, викаш поемни лица, та да подпишат, че нищо не е привнесено от гореописаното, или нещо друго инкриминиращо.

- същото правиш, ако отидеш до Столична община и те накарат да оставиш връхната си дреха.

- идеш ли на театър и си оставиш дрехата на гардероб, пак същата процедура, като е желателно поемните лица да са различни, за да не ги обвинят в кошаревско свидетелство.

- ако се наложи да отидеш в Парламента, съвет, който вече съм го дал, пазиш внимателно личните си вещи.

Защото си в криминална среда 😜

Гледам, че днес един куп уважавани от мен хора се кефят на последното падение на СДС.

Искам да кажа нещо като човек, който никога не е бил част от партийните им структури, но е направил нещо за изпълнение на програмата на идеалистите от СДС.

Тези, които се биха днес, не са онези, които имаха идеалите.

Имам скромен технически принос за постигането на част от целите в тези идеали..

Няма да го разберат хора, които приемаха за нормално да висим за визи през западните посолства. 

Никой от хората тогава, които искрено вярваха, не си представяше, че идеалите ще се изродят в кражби.

Този бой трябваше да се състои през 2001 г., когато крадците вече бяха отмъкнали откраднатото. И се преименуваха в ДСБ, Да България и Демократична България.

Тези са за бой.

В СДС останаха шлюпките. И даже не си дават сметка колко са жалки.

Този справедлив бой трябва да бъде по Костов, Петър Стоянов, Муравей Радев, Надежда Михайлова, която стана слуга на ГЕРБ, по-дребните риби като Спас Гърневски и Методи Андреев, нищожеството Гном, което е емблема на политическата корупция на Костов и СДС.

Това са хората за бой.

Не се подигравайте на хората, които гласуваха за различна България.

Тя, въпреки крадците, се състоя. Част от ЕС.

Каква беше другата възможност?! Част от нищото.

Богомил Бонев