Изкушена съм да направя една моя си характеристика на моя народ. Чела съм и книгата на професор Хаджиев и признавам, когато я прочетох за първи път, дори се възмутих. Сега, на попрището жизнено в средата, започвам да си мисля, че човекът е бил дори мек в констатациите си и е спестил доста черти на българина в черни краски.
Да разделим българите образно казано, на касти.
Политици и антураж - след 1990 година се създаде политическа каста в България. Там случайници не се допускат - всеки е внимателно подбиран така, че да не пречи на глобалния план, да слушка и да папка. Принципно генетично вече в тази каста хората са с гумени гръбнаци. Но пък осигурени доволно те и поколенията им. В замяна на пълната преданост към тези, които са ги купили и проектирали, те получават възможността да крадат безнаказано и да живеят като нормални хора. Минусът е, че де що българин има, ги кълне, но пък това не им пречи. Антуражът, без да участва пряко във властта и политиката, е обслужващ персонал, на който се подхвърлят трохи от трапезата и по някое кокалче. Това осигурява вечната преданост на кастата на антуража, която иначе трудно би се издържала със собствени способности и средства. В замяна са готови да изпълнят всяка една мръсна и/или мокра поръчка на политиците. В антуражната каста се включват журналиститутки, едър бизнес, администрация и прочие народец.
Средна класа. Тук има две разделения - евроатлантически настроени демократи и реститути. Първите живеят в паралелна реалност, в която те са от едната страна на Доброто и Светлината, а от другата е Ганя - тъмен балкански субект, който не одобрява цивилизационния им избор. Принципно работят по чужди компании, ходят по молове и Дубай и Инстаграм е начин на живот. Реститутите се гнусят от всички останали касти, смятат убедено, че парите от наеми придават син оттенък на кръвта. Живеят с убеждението, че са привилигирована каста и Ганя няма право да им търси недостатъци как така живеят от ренти и наеми без да работят.
Хора от сенчестата икономика. Живей бързо, умри млад. Общо взето това е мотото им. Живеят в своя субкултура. Контрабанда, измами, данъчни престъпления. Отговорността към обществото, държавата и другите е сведена до абсолютната нула. Често с оправданието: така правят всички. Често се включват и в политиката, защото манталитетът им е подходящ за работата.
Плебс. Тук се включват всички останали, които не са от първите касти. Учители, лекари, инженери, юристи, работници, служители и т.н. Които не изкарват достатъчно пари, за да могат да си купят спокойствие и сигурен живот. Всъщност работещата класа. Които знаят как се изкарва хляба и пожелават родата на първата каста, която поради причина, че не е работила, е създала закони, които не работят. Плебсът, както се изрази един депутатин от ДБ, който никога през живота си не е работил, а е усвоявал грантове за прилагане на евроатлантическите идеи, е държан в контролирана мизерия. Точно тук са и истинските интелектуалци на нацията, които обаче са държани в зависимост от държавната и друга хранилка, за да не ритат срещу статуквото. Който не иска, е свободен да ходи до кофите за боклук да търси остатъци от храна и да живее в приют. Тук са и работниците, които не смеят да се оплачат от работодателите си, които вземат бързи заеми до заплата, за да си платят сметките, а всяка болест, проблем или нещо друго, нарушават финансовото равновесие до степен на абсурд. Тук е и най-низшата част от плебса - пенсионерите, които не само са държани в мизерия, но и цялата държавна машина работи така, че да получават пенсия възможно най-кратко време. Дори Борисов веднъж беше казал, че са изплюскали бюджета. Да си пенсионер в България принципно е присъда. Изключвам тези, които са успели по някакъв начин да заделят собствени пари, а да не разчитат на пенсия. Но тежката съдба на пенсионерите може да възмути дори зверове. Но не и българските политици.
И така си живеем на територията......
Елена Гунчева-Гривова
