БОРИСОВ Е БОС, АМА МНОГО БОС В ИСТОРИЯТА!

Сигурен съм, че не знае дори как се влиза във Фейсбук, но и той имитира жабата в сценката с вола. Там едни момиченца пишат от негово име и това по всичко си личи.

Днес напримир някакво негово момиче от пресцентъра написало „ престъпния Народен съд”. Не само това момиченце, а и Борисов хабер си няма от народен съд.

Първо . той не е наше творение, а наше задължение от страна на трите велики победителки – ССС, САЩ и Великобритания. Ако е имало произвол, защо няма НИТО ЕДНА РЕАКЦИЯ НА КОМИСИИТЕ ОТ САЩ И ВЕЛИКОБРИТАНИЯ? Второ: тъпа легенда е ,че е избит „цветът на нацияга”. Осъдени са онези интелектуалци, които са били активни в прогерманската политика. За какъв цвят става дума? Имате ли представа, че във Франция са осъдени 180 хиляди души! Дори и жените, които са спали с немските офицери. Момиченцето продължава от името на Борисов да пише наивни детски глупости: „ Радостен съм, че сега българите живеят в разбирателство и взаимно уважение” Точно сега, точно при неговото управление народът е страхотно разделен. За какво разбирателство може да става, когато ножицата на доходите е разкрачена до крайност? Къде вижда разбирателството: между жадните перничани и охолните олигарси в София? Между онези седем хиляди дето държат над седем милиарда и половина в свои ръце и старците с двеста лева пенсия? Борисов е толкова бос в историята, колкото и в литературата. Жалките му опити да се прави на антикомунист предизвикват само съжаления и иронични усмивки.

Той става смешен с онзи митичен дедо, дето така и не се разбра кои и къде са го убили. Този натегач по времето на социализма, сега се бие в гърдите, че едва ли не е репресиран. Той, дето с неговите пожарни коли, гонеше турците в Разградско през юни и юли 1989 година. Той , дето помиярстваше край Живков и му масажираше ушите.

Той, който дори една година след страховитата декларация на парламента за уж пръстъпния комунизъм , вече като главен секретар, откриваше паметник на Тато в Правец. Рамо до рамо с Първанов.

Гадно ми е да пиша за този политически плужек! След него остава само една лигава диря.

Стефан Северин